Петък вечер - време за любов!

Петък – ден на майстора. Майстор, майстор, ама цял ден обикаля из София – купи части за телевизор, но преди това проучи къде ги има и съответно – цената е най-добра. Качеството също. Разгледай внимателно електронната платка на един телевизор, локализирай повредата, ремонтирай я. Уговори посещения при клиентите като напасвате времето си – единият иска рано, другият – може да се съобрази с мен.

Лошото е, че трябва да правя разходки из столицата от Борово до Обеля и после до Дружба, а ако изникне нещо спешно за сервиз да поема поръчката. Ех, тоя правителствен хеликоптер колко хубава работа би ми вършил! В Борово метро няма. Едва ли ще се режат лентички скоро по този повод. Поне едва ли сегашният премиер. Като се знае с какви темпове станаха предните линии, може и да е следващото столетие. Ако телепортацията тогава (все още незнайно кога) няма да се се практикува масово. Няма да има зависимост от цени на бензина, няма да дупчиш билетчета, гратис ще преминаваме (вервам си!) през пространствено-времеви портали.

Сега обаче следва връщане по темата и в настоящата привечер.

Прибиране в къщи – навън съм майстор на ремонтите на битова техника, в къщи съм главно съпруг (всички поправки спадат в тази графа – осветление, отопление, практическо приложение на печка, разбирай готвене).

Влизам и чувам равномерното въртене на пералнята. Чака ме прахосмукачка за смяна на хартиеното пликче-контейнер за битовите ни отпадъци, справям се за отрицателно време. Хигиената е важно нещо, след което ми се връчва пароструйка, купувана в предкризисните времена. Разходка с нея из панелката, включена естествено, парата излиза под налягане и издава съскащ звук.

Хайде и до Билата отсреща, зелен чай, кафе за машинката утре, малко сиренце и разни дребни нещица, които не са с контролирани цени, но без тях не може. После по пътечката и до аптечката.

Връщам се и от вратата ме посреща домашното духче-пухче, изтъкано от любов. Разперила персийската опашка, нежно провлачва гласче и ме обикаля упорито. Иска да я взема. Свива се в ръцете ми, притихнала и мъркаща – колко душа има, а и то иска внимание и ласка, какво остава за нас, човеците.

Нещо просветва – малката камера в ръцете на съпругата ми и запечатва завинаги този финал на един петъчен ден, пълен с ремонти, телевизори, перални, магазини, градски транспорт, първи есенен дъжд и дългокосместа рошава милувка от  едно малко коте.

У дома. Уют.

Стоп на ремонтите. Денят на майстора приключи.

Петък вечер – време за любов.


           

Испанска пъстрота с вариации на тема лято за ремонт на тъжна душа

Денят е пълен с неосъзната тъга. Не защото лятото се изтърколи като стара потъмняла от времето монета и есента прави първи крачки, а защото в мен се прокрадва едно усещане, че улисан в ежедневните си ремонти на стари или съвсем нови телевизори и перални нещо съм пропуснал. Неосъзнато, нежелано, а на практика така се е получило. А именно – част от живота си отиде заедно с царевичните коси на лятото – прегорели под жежките лъчи на слънцето, поопърпани от шепота на вятъра. Изчезнаха, няма ги.

                

                                              Redon

Така и летните дни, прекарани в оплакване от африканските горещини и от необходимостта да обикалям по улиците на София, за да се придвижа сред мараня и бензинови изпарения до поредния адрес, където ме очакваха за сервиз на някой електроуред или най-общо битова техника. Излишно е да казвам, че вечерта самият аз бях за ремонт – навъртял километри под палещите лъчи, с туптящи от умора ходила, жадуващ хладен душ и лека вечеря.




                                       Josep Maria Vayreda Canadell (1932-2001)

Есента пристъпва, все още плахо, като момиче от провинцията, което идва само за пръв път в големия град, оглежда се с надежда да види позната физиономия, но покрай нея профучават луксозни коли, шумни трамваи и тълпи начумерени хора. Идва новият сезон и се усеща и по захладнелите утрини, чаршафът, с който покриваме спящите си тела призори, се оказва недостатъчен. Пощипва ни лек хлад по ходилата, които стърчат голи изпод чаршафа с десен на делфини на син морски фон. Дори пухкавелката, вчера сутринта се намърда на леглото и долепи гръбче до моето, почувствала лекия студ на септемврийската заран. Хитро коте е, винаги знае как да се грижи за себе си – нейните интереси са първостепенни.

        

                                                            Joachim Sorolla (1863 - 1923)

С лека тъга е напоен днешният ден. Старата монета, която се изплъзна измежду пръстите ми потъна в процеп на напуканата от лятното бездъждие земя. Безвъзвратно си отиват дни и хора, сезони, чувства и надежди. Дори да се завърне пак след време, нещо мъничко ще е, но ще е друго. Различен ще съм и аз. И да простя това, че си замина без да спре за сбогом, дали ще мога да забравя?

            
                      

                                         Joan Miró (1901 - 1983)

Ех, лято многоцветно, оставяш спомени и рани, едно море и нашите длани...

 

                                Francisco Sans Castano 

 

Малко испанска пъстрота с вариации на тема лято.

 

* Изкуството е лъжа, която ни кара да осъзнаем истината.

* Отлагай за утре само онова, което искаш да остане несвършено и след теб.

* Не остаряваме, само ставаме по-зрели.

Пабло Пикасо

http://www.youtube.com/watch?v=9cadbYIzhqQ&feature=BFa&list=PLAC2B81B8FF8D7B02&index=14

За неделно настроение и понеделник сутрин вдъхновение

Наумите  ли си да впечатлите някого с интелект, любов към науката и в частност към книгите, вече има поредно подобаващо решение, ако използвате MacBook (преносим компютър на фирмата Apple). Корпусите на лаптопите им са  изработени от алуминий или пластмаса, която се рециклира.

Всичко е много елементарно – класен калъф във формата на голяма стара книга. Посланието – обичам да чета, интересувам се от наука, изобщо – готин, нестандартен, умен MacBook юзър съм. Несъмнено прави впечатление.

      

Друго по-различно и забавно изобретение са пластмасовите чаши в черни и бели разцветки, още преди да сте се почудили къде са произведени, отговорът вече е ясен – естествено в Китай. Необичайното при тях е формата им – имитират клавиши на компютърна клавиатура и подносчето или чинийка са с дизайн на електронна платка като тук е възможен избор на цвета.

Чашките-клавиши се произвеждат в три десена - Control, Alt, and Delete. Иновативна технология на най-различни нива и с най-разнообразни приложения.

  

В добавка една реклама, мерната набързо из някой сайт:

"Купете си най-мощния компютър, за да можете да рестартирате по-бързо."

                   

Тук рестартирането едва ли ще помогне, а и ремонт ми се струва неудачна опция.

Нещо, което да ви мотивира в понеделник сутрин:

Не съществува човек на този свят, който да не е способен да постигне много повече, отколкото сам допуска, че това е възможно. Х. Форд

           

А Майсторът ви пожелава позитивна, слънчева и кратка работна седмица. При необходимост от ремонт на битова техника (телевизори, перални, печки и др.), знаете, че може да ме намерите тук без почивен ден.

Майстор, ремонт, сервиз, телевизор в градски отпуск, а аз се правя на Индиана Джоунс пред екрана на лаптопа

Днес е моят ден за почивка от всякакви технически ремонти. Никакви телевизори или перални, от сутринта се разхождам из нета, разглеждам стари албуми, наваксвам с четенето на различни статии, хвърлям по едно око на линкове, които съм запаметил през седмицата. Думите сервиз, битова техника, майстор днес са в градски отпуск, ще ги свикам на проверка утре рано сутринта. 

Попадам на чудна колекция от снимки на сгради, които някога са носили човешката слава или са строени, за да издигнат в култ връзката между простосмъртните и божествено-мистичното, която искам да споделя с вас. Лек гъдел – направо добивам самочувствие на един доморасъл Индиана Джоунс. 

Това е моят начин да отбележа Световният ден на фотографията. Бих искал да съм посетил тези древни градове и места, силно притегателни със своята тайнствена история, но не съм. Чел съм за тях, гледал съм достатъчно документални филми по различни телевизионни канали, с интерес вечер прелиствам томчето на Пиранези (1720-1778) с гравюри, пресъздаващи останките от някогашното бляскаво минало на Рим. Тогава фотографията не е съществувала (признават я официално на 19 август 1839) и това е било начин за запазване и предаване на образи.

Изгубени във времето – това, което е достигнало до нас носи магията на минали дни, славни империи и велики личности. Всичко е преходно, всичко минава. Непрестанният  бяг на календара отброява  години и векове, нищожни на фона на вселенския прогрес.

Никой днес не помни защо са изграждани и унищожавани цивилизации, колко от тях са преминали през набезите на различни воини, за да достигнат до нас във вида, в който са се съхранили. Жалки отломки от минало величие, утихнали страсти на хора, които някога ги е имало, албум на  угаснал блясък на нечий славен възход.

Кое остава във времето, оцелявайки през различни епохи, катаклизми, сътресения – мраморни колони, огъващи се под непосилната тежест на човешката суета.

Може ли студеният мрамор дори  на най-величественият дворец да замени пряката човешка топлота и близостта на непосредственият контакт? Дали издигайки мавзолеи-гробници на  чувства и личности не погребваме приживе това, което искаме да споделим с нечия сродна душа? По кой начин изкупваме вината и как даваме израз на скритите емоции  - никоя каменна статуя не може да бъде прегърната и да те подкрепи.

И все пак – част от изгубените във времето антични градове са достигнали до нас – бледо копие  на някогашния си първообраз, за да напомнят непрестанно колко сме нищожни – като миниатюрно камъче свряло се до основата на огромен храм  и скоростта, с която отлита колесницата на времето, теглена от двигателя на живота, отправена към изначалното - пресечна точка на живота и смъртта, на величието и упадъка, на преходното и непреходното . Дори и да го е виждал някой – очите му отдавна са невиждащи, а чувствата – затворени в огромния студен мраморен саркофаг на студеното безмълвие.

Пресъхват морета, раждат се планини, прелитат комети, угасват слънца – кое може всъщност да остане след нас и да разкаже какво е било, какво сме потулили и какво – възхвалили.

Камък върху камък...

Пепел. Прах.

Там някъде.

И ние – хората с дребнавите си ежби и проблеми.

Струва ли си...

Сиеста на Гоген с пожелание за спокоен ден ;)

Сиеста (1892-1894) на френския художник пост импресионалист Пол Гоген (1848-1903) е изложена в музея на изкуството Метрополитън в Ню Йорк. Картината е масло върху платно и е с размери 88.9 x 116.2 см

За Пол Гоген естественото и неподправено вътрешно спокойствие, липсата на каквото и да е напрежение, както  и умението на местните тайтянки да се наслаждават на свободните си, лишени от всякакви други занимания дни, са привлекателни теми, които притежават силно магнетичен и неустоим чар, типичен за живота на хората покрай южните морета. Художникът търси вдъхновение в красивата природа, в истинските, неподправени и прости неща в живота, пленен е от чисто  физическото, откровеното чувствено  излъчване на екзотичните островитянки, от ярките  цветове и примитивните форми, които съграждат света на жителите от тези далечни острови.

В тази своя картина Сиеста творецът пресъздава тяхната неподправена и естествена грациозност,   като по този начин определя и сюжета на самата творба. Ако внимателно и детайлно се разгледа картината, ще се забележи, че доста се е потрудил и вложил много усилия в композицията на екзотичните дами, изобразени на картината, поправял и коригирал профилите им неколкократно, дори премахнал фигура, която била разположена към горния ляв ъгъл на платното, а кошницата с плодове е изрисувана на място, където преди това е имало кученце.  Гоген променил радикално и цвета на традиционния саронг на таитянката в центъра на платното от червен в тъмно син.

Така картината придобива днешния си облик.

Според Пол Гоген:

* Изкуството е или плагиатство, или революция.

* Изкуството се нуждае от философия така както философията – от изкуство.  В противен случай, в какво би се превърнала красотата?

* Багрите! Колко дълбок и тайнствен език говорят, език на мечтите!

* Ако виждаш дървото синьо, то нарисувай го в синьо.

* Цивилизацията  е болест.

* Животът е само частичка от секундата. Имаме толкова малко време, за да се подготвим за вечността.

(Интерпретацията/преводът са авторски).

 

За Пол Гоген може да погледнете и предишен мой постинг, ако проявите интерес, ето тук.

От мен остава пожеланието за прохладен и спокоен ден, а аз имам посещение за ремонт на телевизор в ранния следобед. Надявам се все пак да наваксам с почивката и да намеря малко време за кратка сиеста, но без цялата таитянска екзотичност. Ако все пак се наложи помощ в смисъл на сервиз на битова техника,  може да ме намерите тук.

Бюро, което няма да използвам за ремонти, малко спомени и Дж. Джойс

Ако не ми се налагаше да обикалям София и в мраз, и в пек (най-буквално и уморително), за да посещавам клиенти по домовете за извършването на различни ремонти на електроуреди и сервиз на битова техника, то бих предпочел да работя на едно ето такова бюро, което има фасон  на  Мини Купър от седемдесетте години.

      

Помня как когато бях студент първа година във Варна, помолих баща ми за финансова подкрепа срещу връщане, за да купя подобен Mini Cooper. Отговорът беше какъвто се и очакваше, в стил "Онова писмо, в което искаш пари - не съм го получил", но от тогава тези малки симпатични колички са ми страст. 

Нали знаете -  неосъществен мерак чопли душицата за цял живот, а осъществиш ли желанието - губи се интерес и вечно търсещия наш дух човешки се отправя към нови посоки. 

Не съм от хората, които биха се чувствали добре, ако цял ден се налаше да работя на бюро - обичам динамиката, движението, действието. Това бюрце обаче определено има нещо притегателно като магнитче, което си пуснал в чантичка с пирони, винтове и по него може да откриеш дребен детайл, който си мислил, че е изгубен, а случайно откриваш там.

Мини Купърите винаги ще ме връщат в годините, когато бях млад и окрилен, ще ми напомня за баща ми, в невидима връзка с миналото, като героят на Джойс с картофа в джоба - пипне го и си спомня за майка си. 

Съвсем в модернистичната техника - поток на съзнанието (разкриване на всички чувства, мисли и усещания на литературния герой чрез съзнателно търсен психологически реализъм), за един от чиито създатели се смята именно Джеймс Джойс, се сещам, четеното преди малко в Днес.бг - Паулу Коелю - комерсиалният преписвач на легенди и притчи си позволява да оспори стила и смисъла на Одисей на ирландския писател, квалифицирайки го като "вреден за литературата"...

Ето от бюрото с фаца на Мини Купър, се докоснах до толкова теми - моята младост, покойният ми баща, литературата от модернистичен до постмодернистичен период - един безкраен океан от автори, творби, шедьоври и малко приказки за глуповати дами с любов към модата. 

Платката за довършване на поправката на един телевизор стои на масата до старото ми другарче - лаптопа, май ще остане за утре. Защото моето другарче в живота ме чака за вечеря...да я приготвя...

Човешките грешки са двери към нови открития. Джеймс Джойс

Слънчево реге, горещини и вместо ремонти - арт от старите книги

На балкона вече е 26 градуса по Целзий! След малко затварям всички прозорци и така ще откарам до 9 вечерта. Два ремонта съм отложил за утре, искаха посещение след 4 часа, но аз съм сервизен  майстор-техник, не мазохист. Единствено бих тръгнал, ако се наложи спешна поправка на битова техника в квартала и то до обяд.

Има достатъчно заниманимания, които може да се извършват у дома. Може да порисувам, отдавна не съм го правил. Или да продължа с обработването на едни гравюри, литографии, цинкографии, литогравюри, сирографии и други, за да могат да бъдат разпечатани, поставени в рамки и предложени за закупуване.

Според мен те са идеалната декорация за всеки дом. Работя върху каталога, по който ще се правят поръчки по Интернет.  Всички от тях са правени между 1600 и 1900 година, след това навлизат снимките. 


              
            (Принт на илюстрация от стар албум - 19 век)


А помните ли тази ретро песен на Laid Back  - Слънчевото реге?
Пожелавам цялото това настроение, спокойствие и усещане за лято, море и слънце, няма как ;)


 http://www.youtube.com/watch?v=mPjIC0TRstY&feature=player_embedded

Летни усмивки от Майстора преди да поеме към ремонта на електрическа печка

Лятно съботно настроение - всяка жаба да си знае гьола! Разделяме техниката по интереси- мотоциклетната техника за силния пол, а битовата техника (тип прахосмукачка) за дамите.

                    

Защо после някои се оплакват от неразбиране от страна на половинката - вижте приликите - имат си двигател. колела, кормило.

А последиците:

* Техник отива на адрес  и пита жената:
- Кой счупи телевизора?
- Мъжът ми. Аз хвърлих една чиния, а той  гадината се наведе…


Дали може да се поправи - не зная, но ето още един техничарски виц:

* Стара дама си купила за първи път телевизор. Същата вечер тя го включила и гледала футболен мач. На другия ден предавали ръгби и дамата извикала телевизионен  техник:
- Моля ви, вижте какво му има на този телевизор.
- Защо, какво се е случило?
- Ами, разбирате ли, вчера като гледах топката беше кръгла, а днес стана овална.

Хмм..

На всички весел уикенд, а аз поемам по задачи - ремонт на електрическа печка като начало ;)


            

Битова техника за абсолютно начинаещи - какво да знаем преди да потърсим техник за ремонт на телевизор

Случвало ми се е като се обади кандидат-клиент във връзка с ремонт на телевизор, да го попитам какъв тип телевизор е в зависимост от екрана му. Неколкократно са ми отговаряли, че не знаят, което много ме е учудвало.

Но в разговори съм споменавал за тази липса на информираност и съпругата ми ме е засичала с репликата, че не всички разбират от поправки, техника и технически понятия. Естествено, това не се и налага, ала провокиран от продължението на думите й, че тя също не знаела и не се интересувала какъв телевизор има у дома, реших да напиша набързо този постинг.

Съвсем накратко, малко преди да поема към диагностиката и евентуалния ремонт на една твърде специфична машина, използвана в химически лаборатории, ще дам известни пояснения за това, как да разберем дали телевизорът, който имаме е с кинескоп или не (за прохождащи в областта на битовата техника).

                                

Най-общо и грубо казано, телевизорите с кинескопи се отличават по следните показатели:

- По размера си – кутията им е издължена назад и достига до 50-60 сантиметра, заемат прекалено много място;

 

- По тегло – много по-тежки от съвременните телевизори;

 

- По-бавно светва екрана;

 

- Размерът на екрана е ограничен – 38 инча е максималната големина;

 

- Според кинескопа се разделят в три категории:

 

 

     * нормално изпъкнали;

     * плоски;

     *суперплоски, познати още като  flatron.

Неприятен факт при телевизорите с кинескопи е, че очите се натоварват и изморяват, ако честотата на обновяване на екрана е под 100 Hz., както и получаване на геометрични и цветови изкривявания поради въздействие на магнитни полета, но май пак навлизам в твърде специализирана тематика.


Не са толкова икономични като модерните телевизори, което си е минус на фона на последния скок на цената на електроенергията.

Качеството на изображението е добро, цветовете са естествени, телевизорите с кинескоп могат да служат вярно на собствениците си (до 15-ина години), а цените са прилични. Това са плюсовете им.

                 

Дано съм бил от полза на някого с кратката информация, а на другите – приятен летен ден! ;)

http://lxpress.alle.bg/  

Тайм аут от ремонтите на битова техника - идеи за лампички

В последните седмици се оказва, че имам повече ангажименти, свързани с ремонтна дейност на различни електроуреди и битова техника. Споменавал съм, че по необходимост се занимавам с поправка на телевизори, перални машини, печки и още много други представители на техниката.

Моите интереси се простират  не само в областта на технологиите, техническите уреди, но и от алтернативни източници на енергия, изкуството в най-общ смисъл, литература и книги, дизайн, автомобили и новости, свързани с тях.

Публикувал съм снимки на мои финализирани проекти, някои са в блогрола като линкове. Разказвам всичко това не с цел да се самоизтъкна или да ангажирам публиката със собствената си особа, а по-скоро като кратък преход към този постинг.

Допадат ми различни и нестандартни разработки и изпълнения на лампи - те комбинират професионалните ми знания за електричеството със съвсем скромните ми любителски опити в областта на дизайна. 

Тайм аут от ремонтите и битовата техника - тази вечер колекция от десетина лампи, които са подходящи за поставяне и използване в офисните помещения. Харесаха ми интересните форми, различните по стил дизайнерски решения, оригиналността на повечето. 

Отвлечена кравичка от извънземна цивилизация - любители на млякото - това пресъздава дузайна на лампата. Може би агент Мълдър от  Досиетата Хикс знае повече по въпроса.

Коли, лунапарк - свеж елемент в скучноватия офис. Във всеки пораснал човек се таи духа на малкия пакостник и спомена за отминалите времена на събори и панаири. Почти усетих вкуса на захарния памук в устата си.

Крайно минималистичен дизайн с две ярки петна за фон - леко намигване към слънцето.

Някой все още е в плен на детските приказки - лампи-гъбки - създават атмосфера с лек фентъзи елемент.

                                   

Урбанистичен дизайн и много светло - ако решите да прегледате някои спешни документи и се нуждаете от ярък и силен приток на светлина.

Определено тези лампи са за тези, които не могат да си представят ежедневието без компютър - под формата на клавиши от технологична клавиатура създават подходящото настроение и осветление.

                                

Да не забравите, че Big Brother ви дебне всеки миг - лампи във формата на камери за наблюдение.

                                 

Винтидж кран на чешма - вместо водичка - струи светлина. Може би ще стои на място в офиса на някой майстор като мен. 

Ако ви липсва природата - идеята за росна трева, а стръкчетата могат да се регулират в различни посоки. Много свежо и елегантно допълнение към бюрото, зеленото действа успокояващо за очите и освежаващо за духа.

                          

Човешкото въображение може да създаде хиляди разнообразни форми и елементи, за да разкраси и освежи ежедневието си. Сигурен съм, че всеки от вас може да предложи дори по-оригинални идеи за осветление, интериорни детайли и като цяло - хитринки за постигане на усещане за спокойствие, принадлежност и радост за сетивата.

Майсторът ви пожелава лека вечер и креативен вторник!