Майсторът не беше просто техник-жичкаджия, а имаше различни хобита, на които се отдаваше според количеството свободно време и настроение. Обичаше да рисува, занимаваше се с дърворезба от дълги години. Имаше няколко дървени заготовки, започнати не твърде скоро, които все не подхващаше да довърши. Обикновено началото бе ентусиазирано, после нещо се случваше, възникваше спешна поръчка и минаваше доста преди да ги оформи окончателно.
Въпросната заготовка беше започната преди повече от 5 години - привлече го материала -чемшир - с плътната си структура, заради спецификата си (средна твърдост ) позволяваше да се изработват много дребни детайли, рязът след длетото се получава гладък и красив. Затова избра ажурната резба за композицията си - стилизирани фрагменти от руини с водопадче и растителност.
Мотивира го Майсторшата, както се получаваше в повечето случаи. Мйсторът се зае с оформянето на довършителните детайли, като използваше фини длета и инструменти, които сам бе правил. За подложка на паното използва парче от чист махагон с приблизителни размери 10х14см. Обичаше миниатюрните изработки, изискваха повече внимание, прецизност, точност на ръката и майсторлък.
Приключи процеса с лакиране на двата елемента и последващото им апликиране.
Паното вече краси стената на всекидневната.
Може да видите фрагменти от процеса, а крайният резултат - в следващия постинг ;)
Ажурната дърворезба е една от най-сложните за изработка. Характерната й особеност се състои в начина, по който слънчевите лъчи се отразяват от дървото и проникват през лакираните му извивки. Тя може да се използва за направата на рамки, украси, различни фигури, статуетки, както и в църковната дърворезба. Най-ярък пример е Рафаеловия кръст В Рилския Манастир.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Благодаря, че коментирахте! :)