Предимства и недостатъци на LCD HDTV от майстора на ремонтите на битова техника

Често ме молят за съвет при закупуване на нова техника – телевизори, перални, печки и друга битова техника. Ремонтът на повреден телевизор или друг електроуред  понякога излиза твърде скъп в зависимост от повредата. Скъп сервиз или поправка са неоправдани финансово, когато може на прилична цена да се обзаведете с нова техника. Това обяснява и днешния ми постинг за предимствата и недостатъците на LCD  HDTV.
  

LCD  HDTV

 

Предимства:

1. По-живи и реалистични цветове на образите;

2. LCD  HDTV  са по-добри при по-ярка светлина, защото имат антирефлексна технология;

3. По-добра картина в сравнение с плазмените телевизори при по-малък размер на екрана;

4. Нямат прогаряне (потъмняване) на екрана при статични образи и логота;

5. По-малка консумация на електроенергия;

6. Отделят по-малко количество топлина;

7. Нямат радиационно излъчване от екрана;

8. Могат да работят нормално и на по-висока надморска височина;

9. По-дълъг живот на екрана;

10. Имат по-широк обхват на контраста;

11. По-леки са при еднаква големина на екрана, сравнени с плазмените телевизори;

12. По-опитните геймъри препоръчват LCD  телевизори пред плазмените;

13. Може да бъде използван като компютърен монитор;

14. Образите са с по-голяма резолюция;

15. Върху качеството на картната не оказва влияние повишаването или намаляването на аттмосферното налягане;

16. Води до намаляване на сметката за електричество, поради по-ниската консумация на електроенергия.

Недостатъци:

-Намаляне яснотата на образа при гледане под по-голям ъгъл/отстрани;

-Малко по-ниско бързо действие (опресняване на картината);

-Поява на мъртви или горещи (тъмни или яркобели) пиксели на екрана;

-По-лошо предаване на черния цвят (което при най-новите модели е коригирано).

                    

 

Мнението на майстора на ремонтите на битова техника: С риск да се повторя – предпочитам LCD  HDTV пред плазмените телевизори.

Успешна седмица с една картинка от майстора на ремонтите на телевизори и перални

Темата на тази моя картинка са старите къщи, каквито ги помня от селото, в което прекарвах ваканциите при родителите на майка ми. 

Основата е дървена от добре изсъхнали липови дъскички. Върху тях е нанесен грунд. Рисувана е с акрилни бои. Техниката е стандартна – с нормална гъстота на боите, а не с напластяване, както рисувам по-често. Инспирирана е от детството – когато ровихме с децата от махалата из старите къщи, хамбари. Това обяснява гърненцето със златната паричка  - всяко намерено старо копче, стара гилза от двете Световни войни, всеки дребен предмет – означаваше нещо много ценно, равняваше се на съкровище. 

Счупеното прозорче, типично българското везмо на перденцето, нанизът от червени чушки са символи не само на есента, но и на отминаващото в живота, което си тръгва, за да отстъпи място на новото,  тепърва предстоящо.

Сигурен съм, че повечето от вас носят в сърцата си спомен за бабината къща, за онзи период от живота на всеки човек, когато се ровиш в очевидни и обикновени вещи, преобразени от магията на детското въображение. Из прашните стари сандъци търсехме част от родовото минало, в очакване на вълнуващо бъдеще. 

Цветовете са ярки, както ярки в душата са образите на близките ни, както помним мириса на тлеещите в печката въглени, уханието на сушащите се подправки в полутъмните стаички. Есента, освен красота, носи и тъга, напомня за отминали времена. Изоставените стари къщи далеч не изглеждат така привлекателни в наши дни. Обезлюдяват села, махали, няма кой да поддържа старовремските къщи с угаснали огнища...

Реших, че в мрачен и дъждовен ден, тази картинка със светли, жизнеутвърждаващи багри би било отлично начало на работната седмица.

                   

Успешна седмица на всички  от майстора на ремонтите – след малко тръгвам на посещение за сервиз на телевизор, следва поправка на пералня. Няма как – трябва да поддържам огнището в моята къща живо (най-фигуративно казано, в панелна кутийка съм се сврял, но част от душата ми е останала в тази малка къщичка нейде там из онзи Крайдунавски регион).

И не забравяйте – доброто се връща при първоизточника си, така както и неговият антипод. Затова – нека любовта и позитивното бъдат ваши неотменни спътници. Бъдете здрави и обичайте живота във всички негови проявления.

Майстор у дома - ремонт на микровълнова фурна

Ремонтирам микровълнови фурни по домовете. Наложи се майсторът да ремонтира микровълновата в дома си. 

Ремонт на микровълнови по домовете

Цялата история накратко може да прочетете по-долу. 

Тези дни се повреди  микровълновата фурна у дома. Съпругата ми затопляла вода за чай. Чул се странен пукот, но продължила да върти, докато измине зададеното време. Аз бях по-натоварен с ремонти на друга битова техника тези дни – телевизори, перални, печки на мои клиенти и отложих малко поправката на този толкова удобен и често използван от нас домакински уред.

Какво направих: Пробвах с чаша вода, но не затопляше изобщо, бучеше по-силно отколкото е нормално, което е симптом за много тежък, лош и скъп ремонт. Първото, което ми мина през главата бе за възможна повреда на магнетрона. А нов магнетрон струва почти колкото нова микровълнова фурна от по-нисък ценови клас. 

Разглобих фурната, проверих високоволтовия предпазител, беше здрав. Извадих магнитрона,  оказа се чист, което е признак за липса на повреда при него. Проверих захранващия високоволтов трансформатор, който снабдява с ток магнитрона. Оказа се здрав. Пуснах му напрежение и той започна да функционира нормално. След това проверих високоволтовия кондензатор, който изработва импулси за захранването на магнетрона, но нямаше нужда от смяна. Чекнах и високоволтовия диод, той пропуска импулсите от кондензатора към корпуса на магнетрона,  оказа се пробит.


               

Купих нов диод, монтирах го и след ремонта микровълновата тръгна успешно. За всеки случай взех и нова плочка слюда, защото старата беше омазнена и след определен брой пускания можеше да пробие и тогава вече щеше да се наложи да сменям магнетрона. Така ремонтът на микровълновата на майстора излезе на много прилична цена. 

Съветът на майстора: Не отваряйте сами микровълновата фурна, има опасни високоволтови напрежения от 12 000-14 000V, които са много опасни за живота. Пак повтарям – в никакъв случай не отваряйте, ако не разбирате от техника и не сте запознат с технически спецификации, защото е изключително опасно!

Затова микровълновата фурна трябва да бъде отваряна и ремонтирана само от специалист.


     

От майстора на ремонтите – честит Димитровден на празнуващите и близките им, кратък петък на работещите и щастлив уикенд на всички.

Хубав есенен ден от майстора на ремонтите на битова техника

Само едно бързо пожелание от мен преди да тръгна на редовните ремонти. Седмицата започна натоварено - освен моите телевизори, печки и перални, втори пореден ден се налага  да ида и на другото си работно място, което не търпи отлагане - спешен сервиз на климатици.
Поправих микровълновата у дома, смятах да направя кратък постинг, но може би ще остане за ден, в който ще съм по-свободен. Приготвил съм и моя картинка на есенна тематика, която ще ви изненада тези дни.

    

Търсете красотата в малките моменти. Отворете очите и сърцето си за доброто и слънчевото!
А сега - майсторът на ремонтите взема чантата с инструменти и поема из софийските квартали. Повредени телевизори, перални и още битова техника  очакват да бъдат поправени.

Малко почивка за майстора на ремонтите в неделя...няма ;)

Неделен следобед. Слънце. Поне на балкона изобилието от светлина и топлина подсилва усещането за лято и предстояща почивка. За мое съжаление, съвсем невярно чувство. Но пък е толкова приятно да го допуснеш дори за миг - идея, пълна с желание за леност, бездействие и нещо, което тепърва ще се случва. Това е хубавото на живота - трепет, предвкусване на очакването.

Бях си обещал днес да не се ангажирам с ремонти. Отчасти спазих думата си - не посетих никого за сервиз, но се наложи да отворя собствената си микровълнова фурна, която се повреди вчера. Човърках из вътрешностите й в кухнята, а до мен достигаха гласовете на съпругата ми и нейно учениче, с което поправяха домашната работа в съседната стая. Майсторът си е майстор и у дома, а за преподавателите почивни дни също няма.

Слънчицето създаваше особено уютно чувство в мен, настроение от присъствието на всички у дома. Повтарям всички, защото някои прекараха следобеда в здрав сън. И хич не им дремеше ни за печки, ни за части, ни да четат уроци. Това наричам неделна почивка!

Без каквито и  претенции за фото качество, но правени с много любов.

       


       


Сега ме пращат до магазина, а вас оставям с пожеланието за успешна нова седмица!


И една много стара, но любима песен, която ме връща в едни далечни години...    

 

 

 

Майсторът на ремонтите в очакване на златната есен

Снощи се прибирахме със съпругата ми след вечерния курс, който води, а вятърът се засилваше на талази. Разстоянието, което изминахме бе кратко, за радост на уморените ми краченца, защото цял ден бях изкарал прав. Както и предходните дни. Естеството на работата ми е такова, че е невъзможно да приложа техниката на Вуте - ако и да съм в Шопско по настоящем, оставам добруджанец по дух и произход. Вуте може да копа седнал или легнал, но ремонтите на битова техника по домовете изискват да стоя прав. Това в рамките на шегата, разбира се.

Последните дни са натоварени от поръчки за обичайните поправки на  телевизори, перални и печки. Това са най-често използваните електроуреди и дават повреди в същата прогресия. На всичкото отгоре, имам допълнителни ангажименти към фирма, която ме вика периодично за ремонт на климатици. Струпа се наведнъж, както става обикновено,  а умората казва своето.

Докато изчаквах съпругата ми да изпрати курсистите, изпуших цигара в мрака за убиване на времето и наблюдавах короните на дърветата, плавно поклащайки се от порива на вятъра. По-късно коментирахме, че златната есен закъснява, листата са още зелени, непопарени от първа слана. Топло за втората половина на октомври. Много добре. Само сутрините и нощите са хладни. Даже писанката спи на терасата все още и чак призори влиза в стаята.

Мислех как в последните години се променят климата, храната, живота. За десерт хапнахме по една праскова – кога през октомври ги е имало по пазара! Вярно, внос от гръцко, помагаме им по съседски да не фалират, ами като нямаме наши – така ще е. Утеха е, че са брани от българи най-вероятно...

С горните параграфи исках да кажа, че не съм поствал няколко дни поради заетост и извънредни ремонти, но следя какво се случва. Сервизът на телевизори или друга битова техника изяжда цялото ми време като едно вечно ненаситно чудовище, готово да погълне всичко, до което се докопа.

Липсва ми и цветната гледка към хълбока на Витоша, обагрена в червено-оранжеви тонове. Много красива природна картина се открива пред очите ми на художник-дилетант. Скришом хвърлям по някой поглед дали вече златистото не е взело превес. Обичам разнообразието и пъстротата, многократно съм го споделял. Когато имам време, разглеждам в детайли склоновете на планината с бинокъл. Близо до планината и същевременно невъзможно далече!

Вятърът до късно снощи се удряше в ламарини и покриви, може да донесе промяна на времето тези дни. А и коленцата ме въртят, нормално за някой, на когото е връчена покана за доживотно членство в клуб 50+...

Но за да пресъздам  есенното настроение, което ме е обзело, ще постна нещо в очакваните ярки багри.

Няколко технологични идейки от интернет:

    

- Дискът е направен от кора на дърво. Еко-арт дизайн;

- Калъфчета за iPod на шотландски карета;

- Калъфчета за телефони в ярки есенни цветове;

- Оранжеви слушалки.

Тези есенни разцветки  развеселяват и са в тон с годишния сезон. Можете да ги търсите в нета, доста сайтове ги предлагат, ако ги харесате.

              

А аз ви пожелавам позитивни мисли и добри дела!

Спокоен уикенд с есенен пейзаж от майстора на ремонтите

Тази съботна сутрин бе малко мрачна в София. Сивотата на дните подтиска настроението и поражда тъжни чувства. Малко прилив на цветна енергия ще ми се отрази добре преди да поема към отдалечен столичен квартал за ремонт на пералня. Собственикът се оплака, че се чува особен шум. Да видим каква изненада ще открия днес в процеса на поправяне на тази необходима за всяко домакинство битова техника!

За настроение поглеждам към стената и погледът ми се спира на малка пъстра керамична картинка. Жълто, червено и синьо – ярките багри тонизират и зареждат с настроение.  Преди известно време нарисувах този есенен пейзаж. Ето и историята на неговото създаване.

Беше ми останало парче от глина, почти втвърдено и негодно за работа. Не исках да го изхвърлям, хрумна ми идея за пореден експеримент. Натиснах го да стане плоско като дъскичка с дебелина около 1 см. Оформих работната зона, която е с размери 3х5см.

Нанесох грунд, след което го нарисувах с акрилни бои. Избрах ярките и свежи цветове, защото привличат окото и съответстват на темата на картинката – щедрият откъм багри и нюанси сезон доставя удоволствие и със своето претворяване. Представлява есенен пейзаж на полето с малко селце на заден план в дъното. Рисувана е в импресионистичен стил. Освен всичко друго са необходими много точна ръка на майстор, силно зрение и много търпение.


         

Пукнатините по рамката, която е в натуралния си цвят, са естествено формирани в резултат, че глината бе по-втвърдена. Премачках я неколкократно и реших да ги оставя за постигане на допълнителен визуален ефект – земята, в очакване на напоителните  есенните дъждове, които да я върнат към нов  живот след летните жеги. Накрая лакирах, поставих малка закопчалка на гърба. Цялата керамична плочка е с размери 5х7см.

Пожелавам ви спокоен ден с  много поводи за усмивки и любов. Ако все пак се наложи, може да ме намерите ето тук за някой спешен ремонт на печка, телевизор или пералня.

http://lxpress.alle.bg/