Бирена отварачка с електронен екран-броячка

Мисля – позакъснях с това забавно постингче днес, потънал в спомени за други юлски сутрини, когато хладният сутрешен бриз ме караше да се чувствам  нов, свеж и зареден с   емоции – за любов, за промяна, за себеутвърждаване.

Но техничарят в мен не издържа на изкушението да сподели новата технологично-механична джаджа, тип отварачка с екран – електронен брояч на изконсумираните бутилки с кехлибарена пенлива течност.

                 
                    

Хвърлям по едно око към телевизора и отборите на Италия и Испания, които тичат по терена, водени от желание за победа, а зрителите напрегнато следят случващото се там така, сякаш зависи живота им от това и надигат бирените бутилки.

Футболни страсти и настроения, силни отбори, очакваме силен финал. 

Да се върна към отварачката с електронно екранче – вече няма смисъл да броите колко бири сте вкарали в жежката юлска вечер, разположени пред домашния телевизор – отварачката отчита всяко отваряне на нова бутилка. 

Добра вест е, че може да нулирате отварачката-издайник, натискайки reset   и всичко почва от начало. Скрийте само или изхвърлете празните бутилки, за да не нададе вой някой завистник, най-често от противоположния пол. 

             

Отварачка с броячка – дали би се харчила в България – съмнявам се. Капачките на бирените бутилки са с модерна технология, не ви е необходима отварачка за целта, а големите пластмасови бутилки са с винтови капачки. А и кой иска да му броят бутилките, я стига, моля ви се – пийте докато ви се пие, докато свърши бирата в денонощния или в хладилника.

По-добре спестете тези $10, колкото е цената на отварачката с електронен екран, за още малко бира. 

Засега все още 1-0 за Испания.

Кой ли ще е новият футболен шампион на Европа, засега не зная.

Но ще си взема студена бира за компания пред телевизора, ние българите си знаем  - и да паднем, и да бием...

Наздраве за шампиона в аванс!  


Вече 2-0 за Испания!

Долу ръцете от Джулая

Леко се дразня от поредната комерсиална изгъзица, извинете употребата на твърде жаргонната дума, но цял ден ме чопли нещо и ей ме на - в 3:40 това, което не ме оставяше на спокойствие днес, трябва да бъде споделено, мъчи ме като дребно, но досадно камъче в обувка.

Темата за Джулая се преекспонира тази година - пуснеш ТВ-то - и хайдеее, кеф - времето ставало за Джулая, смениш канала - драги зрители, весело изкарване на Джулая, в потрес небивал ме хвърли нечие предложение-запъртъче - да сме правили Джулая общоевропейски празник! Пак да не работим, значи, че да останем на челното място в ЕС по брой на празници, пък после мрънкаме, че не ни давали пари. Кой е луд да дава на вечно празнуващите, я!

Но твърдо заявявам и заставам зад думите си - долу ръцете от Джулая, всички онези, които нагло използват фразата, която не буди капка спомени или идеи - този изгрев свещен е символ  на нещо по-различно от всеядната затъпяла маса, на която всичко непознато им е яко фешън и много куул. Пък мацките ще се накифлят подобаващо - къдрици, цици, маникюр, гримче, бюстиенца, дрънкулки, токчета, особено подходящи за Камен бряг.

Надявам се искрено, че ще има и друг тип хора, неповлияни от явната комерсиализация на хипарския празник.

Мога да разказвам от различни гледни точки, мога да съм майстор, мога да съм 20-ина годишна хипарка, преживяла незабравими мигове в последната нощ на юни до мига, когато вижда раждането на първите слънчеви лъчи, избликващи изпод дълбините на морето.

Безкрайно различно е в началото на 90те - нещата се раждат спонтанно, тръгваш с гаджето на стоп до Варна с минимално количество пари в джоба на прокъсаните дънки и два пакета цигари. Нищо не е организирано - няма скара, няма концерти, но за сметка на това органите на реда се опитват да респектират с тъпите си палки, следвайки още по-дебилните инструкции на някой общински натегач! Никакви забави за младите - те са наречени измет, паплач, наркоманска сган, изобщо утайката на едно вече потънало обществено съзнание!

На плажа във Варна - луд купон - компании се веселят, има огньове по плажа, ясно, че освен музика се лее и алкохол в индустриални количества. Част от тях се познават - студенти, бунтари, рокери. Неповторима гледка - дългокоси младежи, вярващи, че ще променят света, отблясъците на огньовете, китарите, нощното море, естествено има къпещи се, правещи любов на брега, и над всичко това се носи духа на свободата, на  човека без окови на съзнанието, на любовта, онази всепоглъщащата, която те кара да забравиш себе си и да се слееш в едно с всемира, примесен със сладникаво-тръпчивия вкус на мери джейн.

Светът няма как да бъде променен, но това разбираш след години, доста при това. Какво ти остава - да пазиш спомена за юлския изгрев и надеждите в изгрева на собствения си живот! Да знаеш, че поне си пожелал да живееш в друг свят, но за идеалисти няма място, успяваш, ако си нагъл, безочлив плутократ. После разказвай за юлското слънце от това, което си чул и настоявай, че си различен -колко много обичаш свободата, обаче онази, за която си продал себе си, онази купената, онази, финикийската. Те другите ще ти повЕрват! Няма да си първият, който обещава, мами, крадва и народът е опиянен от думи, защото вече и за алкохол не му стигат средствата...Фалш и липса на ценности - днешното общество, затова този Джулай, не е моят!

July Morning за мен е символ на неконформизма, на новаторството, на свободния дух, на любовта, на спонтанните действия и решения.

Последно ходих горещото лято на 1994 - пълно разочарование - беше мача с Аржентина за онова световно, бихме, еуфория, фенове, хипари и незнайно откъде хлапетии в предюношеска възраст се щураха по брега, а една от пиклите глезено мрънкаше с дъх на водка - Какво е тва Джулай, бее. No comment. Дотам.

После старите хипари тръгнаха към Варвара, Созопол, сега ми е все тая, защото моят дух остана там завинаги - сля се с нощното море само миг  преди да грейнат първите слънчеви лъчи. Остана там като символ на моята младост, мечти, всички раздадени чувства. И въпреки противоречивостта на чувствата вътре в мен, всеки July Morning моят бунтарски дух се отправя към плажа, изплъзнал се през пространствено-временния континиум и посреща слънцето (символ на прераждането, на това, че  още нищо не е загубено и доброто все пак го има макар да се крие дълбоко в нас) и тържествува еуфорично - приповдигнато, примесено с познатото:

There I was on a July morning
Looking for love
With the strength
Of a new day dawning
And the beautiful sun

At the sound
Of the first bird singing
I was leaving for home
With the storm
And the night behind me
And a road of my own


BTW, July Morning никога не е била сред най-популярните песни на Uriah Heep в UK.












http://www.youtube.com/watch?v=R3_RaLubBiA&feature=player_embedded

Леки корекции 1.07.2012 Писано за друг блог, преди година.

Ремонтът - ако може насред улицата, моля

Да се смееш или да плачеш - понякога изпадам в нелепи, комични ситуации заради моите ремонти на битова техника. Последен, най-свеж пример - неколкократно ме търси дама за поправка на 17 инчов телевизор.

Опитал съм се да улесня хората, като ходя на място по домовете, при необходимост взимамам електронната платка за ремонт у дома или за намиране и отстраняване на повредата, за което имам доста уреди и тестери. Няма как да нося всичко с мен, а и не е необходимо.

Въпросната дама, поради нейни причини, настоя да донесе телевизора при мен, което не практикувам. Носили са ми дребни електроуреди, но за големи нямам възможност за съхранение.

Уговаряше и отлагаше дати и часове, накрая една сутрин каза, че е дошла с телевизора. Слизам, няколко фрази, без които не е учтиво и посягам да взема телевизора, за да го занеса у дома.

Дамата се стресна и уточни как го е донесла, за да ремонтирам на място - в колата, под открито небе!

Ако вие знаете поялник да работи без електрически ток, информирайте ме от къде да закупя, аз още нямам. И не само - как може въобще някой да е толкова технически некомпетентен, за да допусне, че насред улицата ще поправям телевизор!

Шофьорът нещо нададе зор, че бърза, ремонт ясно - не можа да стане по технически причини, заминаха към дома вероятно да оставят малкото телевизорче и да му се радват, макар неработещо.

Така - има и такива кандидат-клиенти с особени изисквания, на които не отговарям. Бедата е, че стават все повече...

Дамата работела в областта на просветата, а не баба Пена от затънтено село из Родопите и не ми е хич ясно как не се е замислила за поправка на електрически уред без електричество за диагностика, проби...

Или - страх лозе пази, в случащ повреден телевизор!

Майстор битова техника ремонтира, но от миене на чужди чинии не разбира ;)

На пръв поглед ежедневните ми ремонти и срещи с повредени електроуреди и различни представители на битовата техника от рода на телевизори, перални машини, печки  може да ви се струват малко еднотипни и скучни. Но понякога случайността ме среща с доста интересни и забавни личности, с които общуването може да се окаже  ценно. В други случаи попадам на хора, чието поведение е твърде различно от моето и предизвиква смесени чувства в мен.

Свят широк – хора разни, а повредена битова техника, чакаща своя майстор и ремонт– дал бог.

Иска ми се да спомена за някои свои странни  телефонни разговори с потенциални клиенти, търсещи техник да ремонтира някоя повреда. Странни и забавни се получават разговорите ми със собственици на електроуреди с належаща нужда от техническа поправка. 

Ще представя един, който неотдавна проведох по телефона.

Ситуацията накратко – около 11 часа, неделя, майсторското телефонче звъни на пожар. Натискам бутона за приемане на разговор и развълнуван женски глас ме въвежда в битовия проблем, чийто разрешител мога да се окажа аз.

- Съдомиялни поправяте ли?


                                    

Поправям. Но тъй като в момента бях на адрес, по средата на ремонт на телевизор, обясних, че мога да реагирам след 2-3 часа. 

След което, страшно възмутено, женският глас възкликна:

 - Ама как следобяд! Съдомиялната е пълна с чиниите от вечерята снощи, а след един час трябва да седнем да обядваме.

А сега де! Мълчах ошашавен от директната атака. Следващата реплика ме хвърли в джаза:

- И сега трябва да ги извадя и измия на ръка, защото сме четиричленно семейство!

                              

Малко като в пиеса на абсурда, почти се огледах отнякъде да не идва Годо и дали Бекет не ми намигаше от небитието.

Мислех дали не се очаква от мен да измия аз съдовете на семейството, за да обядват нормално, но тази услуга не спада към ремонтните. Кротко обясних, че така или иначе ще трябва да извади посудата, за да прегледам съдомиялната. Напомних, че е неделя и е възможно да се налага закупуване на повреден детайл, което означава, че поправката може да приключи и в понеделник в зависимост от повредата. Не всички магазини за резервни части работят в неделя. 

- О, не мога да чакам, но ако не намеря друг майстор, елате в 5 – каза госпожата и затвори.

След около половин час се звъни и чувам познатото вече:

- Ние сме четиричленно семейство и съдомиялната ни се повреди.

Казах, че вече сме говорили, тя пък се извини, че говорила с много техници и съвсем се объркала на кого звъняла и какво се уговаряла с всеки.

    

Е, ремонт не отидох да направя, но ми беше със сигурност по-забавно отколкото на нея, проваления обяд на четиричленното семейство и миенето на съдовете по старомодния метод – на ръка, а не с уреда.

Както съм казвал – технологиите се разработват от и за  мързеливци и с цел да улеснят бита ни, макар понякога да го превръщат в истинска досада.

                       

Хубава и весела седмица от майстора!

Тайм аут от ремонтите на битова техника - идеи за лампички

В последните седмици се оказва, че имам повече ангажименти, свързани с ремонтна дейност на различни електроуреди и битова техника. Споменавал съм, че по необходимост се занимавам с поправка на телевизори, перални машини, печки и още много други представители на техниката.

Моите интереси се простират  не само в областта на технологиите, техническите уреди, но и от алтернативни източници на енергия, изкуството в най-общ смисъл, литература и книги, дизайн, автомобили и новости, свързани с тях.

Публикувал съм снимки на мои финализирани проекти, някои са в блогрола като линкове. Разказвам всичко това не с цел да се самоизтъкна или да ангажирам публиката със собствената си особа, а по-скоро като кратък преход към този постинг.

Допадат ми различни и нестандартни разработки и изпълнения на лампи - те комбинират професионалните ми знания за електричеството със съвсем скромните ми любителски опити в областта на дизайна. 

Тайм аут от ремонтите и битовата техника - тази вечер колекция от десетина лампи, които са подходящи за поставяне и използване в офисните помещения. Харесаха ми интересните форми, различните по стил дизайнерски решения, оригиналността на повечето. 

Отвлечена кравичка от извънземна цивилизация - любители на млякото - това пресъздава дузайна на лампата. Може би агент Мълдър от  Досиетата Хикс знае повече по въпроса.

Коли, лунапарк - свеж елемент в скучноватия офис. Във всеки пораснал човек се таи духа на малкия пакостник и спомена за отминалите времена на събори и панаири. Почти усетих вкуса на захарния памук в устата си.

Крайно минималистичен дизайн с две ярки петна за фон - леко намигване към слънцето.

Някой все още е в плен на детските приказки - лампи-гъбки - създават атмосфера с лек фентъзи елемент.

                                   

Урбанистичен дизайн и много светло - ако решите да прегледате някои спешни документи и се нуждаете от ярък и силен приток на светлина.

Определено тези лампи са за тези, които не могат да си представят ежедневието без компютър - под формата на клавиши от технологична клавиатура създават подходящото настроение и осветление.

                                

Да не забравите, че Big Brother ви дебне всеки миг - лампи във формата на камери за наблюдение.

                                 

Винтидж кран на чешма - вместо водичка - струи светлина. Може би ще стои на място в офиса на някой майстор като мен. 

Ако ви липсва природата - идеята за росна трева, а стръкчетата могат да се регулират в различни посоки. Много свежо и елегантно допълнение към бюрото, зеленото действа успокояващо за очите и освежаващо за духа.

                          

Човешкото въображение може да създаде хиляди разнообразни форми и елементи, за да разкраси и освежи ежедневието си. Сигурен съм, че всеки от вас може да предложи дори по-оригинални идеи за осветление, интериорни детайли и като цяло - хитринки за постигане на усещане за спокойствие, принадлежност и радост за сетивата.

Майсторът ви пожелава лека вечер и креативен вторник!

LED телевизорите - предимства и недостатъци, които да знаем преди да закупим нов телевизор

Редовно се налага да консултирам приятели, близки и клиенти при избора на нов телевизор за дома, които са решили да сменят старите модели с нови или телевизорът е безмислено да се ремонтира поради различни причини.

 В търговската мрежа има съвременни и не толкова съвременни модели телевизори. Какъв точно ще изберете, зависи от личните предпочитания и финансовите възможности.

Накратно ще представя отново основните предимства и недостатъци на различните видове модерни телевизори. Изборът на телевизор остава строго индивидуален.

Ще започна с изброяването на някои от силните и слаби страни на телевизорите, които минават за особено популярни в днешно време сред потребителите.

Какво точно представляват LED телевизорите? – този въпрос ми е задаван многократно от хора, обмислящи възможността за смяна на телевизора си по една или друга причина.

LED телевизорите са разновидност на LCD телевизорите, които използват светодиоди (LED) за осветяване на матрицата или както още се нарича подсветка на екрана. Това е основната разлика с обикновените LCD телевизори, които използват флуорисцентни лампи като източник на светлина за осветяване на екрана.


              



Преимуществата на LED телевизорите могат да се изброят най-общо и в най-стегнат вид така:

- По-тънки;

- По-тънък корпус, не заемат много място;

- По-леки и по-лесни за пренасяне;

- Имат по-богата цветова гама;

- По-добър динамичен контраст;

- По-остри образи – по-висок контраст;

- По-висока яркост;

- По-наситено черно;

- По-дълъг живот;

- Отделят по-малко топлина;

- Нужно им е по-малко време за включване и изключване;

- Имат по-малка консумация на електроенергия, което води до пестене на ток и от тук – по-ниски месечни сметки за електричество;

- По-енергоефективни са;

-По-екологични електроуреди са;

Основни недостатъци могат да се смятат:

- Цената – по-скъпи са в сравнение с обикновените LCD телевизори;

Все пак – осланяйте се и на личните предпочитания и възможности и не забравяйте – последната дума имате вие.

Пак телевизор и ремонт, но и споделен технологичен момент

Бързи идейки, защото трябва да тръгна - събота отново е ден, пълен с ангажименти за ремонт - имам телевизор (включва се и след секунда се самоизключва - бойкотира режима на работа в юнските жежки дни), чака ме една платка на външно тяло за климатик (което чакам да потвърдят) и един вентилатор, правен за Щатите (110Vl). По принцип с последното не се занимавам, но съсед от блока ме помоли да го пригодя за нашата електрическа мрежа на 220VL.


Порция съботно настроение:

Не технологично, а кухненско роботче - тостер, повече радост за малките, отколкото истински полезно. Може да преречете филийки, но почистването му не изглежда от най-лесните неща на този свят. Поне ми се струва, че ще отнеме доста време. Но пък има чудната форма на кученце - вярно другарче, което няма и да докосне закуската ви.

                                               



Странни форми за флашки - подходящи за протестиращи-еколози и всички, носещи бунтарски дух в гърдите си. Толкова технологични джаджи за изразяване на гражданска и лична позиция от всякакво естество. Намерете тази форма, която ви изразява най-добре и пасва на вашите убеждения.

                                  

Днес бих се чувствал далеч от София и всички прашни улици. Иска ми се да мога да зарежа всичко -   ремонти,  телевизори, печки, климатици, повредени перални и да намеря кратка утеха сред някое спокойно кътче на другия край на света - колкото по-тайно, толкова по-добре. 

                

Тук също бих се чувствал перфектно - няма телевизори, а такива за ремонт - още по-малко! Прекрасни местенца на Земята - планета толкова гостоприемна спрямо собствените си унищожители. Чувствам се малко неловко пред толкова красиви кътчета.

                         

Все пак ще тръгвам - ремонтите и поправките на телевизори ми помагат да плащам интернет таксата, и понеже най-вероятно на живо няма да посетя много местенца, не само тези, то поне да им се радвам виртуално!


Хубав и спокоен ден, приятели, а Майсторът хваща чантичката с технически приспособления и заминава по задачи!