Пол Гоген (1848 – 1903) спада към постимпресионистите и се нарежда сред водещите художници на това течение в изкуството.
Заради политическите убеждения на баща му – журналист – трябвало да напуснат Франция. Отправили се към Перу, понеже майка му имала перуанска жилка.
Гоген започнал кариерата си като брокер в Париж. На първата изложба на импресионистите през 1874 бил пленен от стила им и това повлияло на избора му да се реализира като художник. Банката, в която работел, имала финансови проблеми и той останал без друга работа. Така имал време да се захване с рисуване през цялото време. Влияние върху творчеството му оставили Писаро, Ван Гог, Дега, Сьора, но по-късно развил уникалния си стил. Разривът с импресионистите настъпил след творбата му „Видение след проповед”, където се опитал да изобрази вътрешните чувства на своите герои. Тази творба отбелязва зараждането на нов стил – а именно – символизма.
Този период бил продуктивен за Гоген, но той се отправил към Таити за две години в търсене на идиличен живот за претворяване(1891-1893), а през 1895 се завърнал и останал до края на дните си там. Под въздействие екзотичните островни селища, хора и култура стилът му еволюирал до отразяване на примитивните форми и ярки цветове на на Тихоокеанските острови. Невероятните му образи на местните полинезийки се нареждат сред най-красивите картини на съвременността.
„Животът е просто миниатюрна част от секундата. Безкрайно малко количество време, за да сътворим нашите желания, мечти, страсти.” – Пол Гоген
Нека с пъстротата на картините на Гоген и дръзките образи, с дълбоко заложените чувства на персонажите му и тяхната сложност и простота в същото време, с контраста между българската действителност и екзотиката от отминали векове, Ви пожелая една невероятно пъстра, свежа и позитивна седмица!