Долу ръцете от Джулая

Леко се дразня от поредната комерсиална изгъзица, извинете употребата на твърде жаргонната дума, но цял ден ме чопли нещо и ей ме на - в 3:40 това, което не ме оставяше на спокойствие днес, трябва да бъде споделено, мъчи ме като дребно, но досадно камъче в обувка.

Темата за Джулая се преекспонира тази година - пуснеш ТВ-то - и хайдеее, кеф - времето ставало за Джулая, смениш канала - драги зрители, весело изкарване на Джулая, в потрес небивал ме хвърли нечие предложение-запъртъче - да сме правили Джулая общоевропейски празник! Пак да не работим, значи, че да останем на челното място в ЕС по брой на празници, пък после мрънкаме, че не ни давали пари. Кой е луд да дава на вечно празнуващите, я!

Но твърдо заявявам и заставам зад думите си - долу ръцете от Джулая, всички онези, които нагло използват фразата, която не буди капка спомени или идеи - този изгрев свещен е символ  на нещо по-различно от всеядната затъпяла маса, на която всичко непознато им е яко фешън и много куул. Пък мацките ще се накифлят подобаващо - къдрици, цици, маникюр, гримче, бюстиенца, дрънкулки, токчета, особено подходящи за Камен бряг.

Надявам се искрено, че ще има и друг тип хора, неповлияни от явната комерсиализация на хипарския празник.

Мога да разказвам от различни гледни точки, мога да съм майстор, мога да съм 20-ина годишна хипарка, преживяла незабравими мигове в последната нощ на юни до мига, когато вижда раждането на първите слънчеви лъчи, избликващи изпод дълбините на морето.

Безкрайно различно е в началото на 90те - нещата се раждат спонтанно, тръгваш с гаджето на стоп до Варна с минимално количество пари в джоба на прокъсаните дънки и два пакета цигари. Нищо не е организирано - няма скара, няма концерти, но за сметка на това органите на реда се опитват да респектират с тъпите си палки, следвайки още по-дебилните инструкции на някой общински натегач! Никакви забави за младите - те са наречени измет, паплач, наркоманска сган, изобщо утайката на едно вече потънало обществено съзнание!

На плажа във Варна - луд купон - компании се веселят, има огньове по плажа, ясно, че освен музика се лее и алкохол в индустриални количества. Част от тях се познават - студенти, бунтари, рокери. Неповторима гледка - дългокоси младежи, вярващи, че ще променят света, отблясъците на огньовете, китарите, нощното море, естествено има къпещи се, правещи любов на брега, и над всичко това се носи духа на свободата, на  човека без окови на съзнанието, на любовта, онази всепоглъщащата, която те кара да забравиш себе си и да се слееш в едно с всемира, примесен със сладникаво-тръпчивия вкус на мери джейн.

Светът няма как да бъде променен, но това разбираш след години, доста при това. Какво ти остава - да пазиш спомена за юлския изгрев и надеждите в изгрева на собствения си живот! Да знаеш, че поне си пожелал да живееш в друг свят, но за идеалисти няма място, успяваш, ако си нагъл, безочлив плутократ. После разказвай за юлското слънце от това, което си чул и настоявай, че си различен -колко много обичаш свободата, обаче онази, за която си продал себе си, онази купената, онази, финикийската. Те другите ще ти повЕрват! Няма да си първият, който обещава, мами, крадва и народът е опиянен от думи, защото вече и за алкохол не му стигат средствата...Фалш и липса на ценности - днешното общество, затова този Джулай, не е моят!

July Morning за мен е символ на неконформизма, на новаторството, на свободния дух, на любовта, на спонтанните действия и решения.

Последно ходих горещото лято на 1994 - пълно разочарование - беше мача с Аржентина за онова световно, бихме, еуфория, фенове, хипари и незнайно откъде хлапетии в предюношеска възраст се щураха по брега, а една от пиклите глезено мрънкаше с дъх на водка - Какво е тва Джулай, бее. No comment. Дотам.

После старите хипари тръгнаха към Варвара, Созопол, сега ми е все тая, защото моят дух остана там завинаги - сля се с нощното море само миг  преди да грейнат първите слънчеви лъчи. Остана там като символ на моята младост, мечти, всички раздадени чувства. И въпреки противоречивостта на чувствата вътре в мен, всеки July Morning моят бунтарски дух се отправя към плажа, изплъзнал се през пространствено-временния континиум и посреща слънцето (символ на прераждането, на това, че  още нищо не е загубено и доброто все пак го има макар да се крие дълбоко в нас) и тържествува еуфорично - приповдигнато, примесено с познатото:

There I was on a July morning
Looking for love
With the strength
Of a new day dawning
And the beautiful sun

At the sound
Of the first bird singing
I was leaving for home
With the storm
And the night behind me
And a road of my own


BTW, July Morning никога не е била сред най-популярните песни на Uriah Heep в UK.












http://www.youtube.com/watch?v=R3_RaLubBiA&feature=player_embedded

Леки корекции 1.07.2012 Писано за друг блог, преди година.

Телевизор без необходимост от ремонт - моля, върнете духа на младостта!

На пръв поглед - най-обикновен  ретро телевизор, използван преди поне 50 години.


На втори - шкафче, от рода на онези, които  с гордост наричахме "барчета" - пълнехме ги с всевъзможни глупости и дреболии - салфетки, захарници, скривахме кафе или пакетче какао, кутия шоколадови бонбони - за гости,  задължителната бутилка българско уиски или някое кампари и ако можеше да оцелее от хищните набези на невиделите - някоя малка бутилка кока-кола, купена с помощта на връзчици тук-таме.


Барчето или по-скоро съдържанието му бе признак за финансовото състояние на домакинството, символ на семейна гордост и показател за влиятелност. Отгоре обикновено се изтипосваше телевизорът - някой огромен руски сандък, цветен, представете си само. Телевизорът сбираше вечер цялото семейство пред себе си, беше като магнетично-притегателна точка.


Това, което вие виждате има само фасона на ретро модел телевизор - от обратната страна има дори вратичка, която прави съдържанието на шкафчето невидимо и мистериозно за нахални очички и пипливи детски пръстчета.

Размерите му са 45 x 71.5 x 35 cm, изработено е от МДФ (плоча от дървесни влакна със средна плътност). За момента се предлагат само в Бразилия на цена около $70.


Как ще си го донесете - мислете му сами. Поне ще можете да оправдаете няколко килограма повече багаж в куфара без излишни обяснения.


И най-важното - барчето-телевизор няма нужда от ремонт.

             

Тази имитация на стереоуредба също изпълнява функцията да съхранява разни ваши нещица или просто да връща в едни позабравени времена, когато да притежаваш подобна уредба изискваше или трудов стаж зад граница или солидни връзки по корекомите.


За по-младото поколение - корекомите бяха битаци за вносни стоки, където имаше много жадувани нещица, произведени от слугите на гнилия капитализъм - дънки, шоколади тоблерончета, радиокасетофони и още желани продукти. Там не вървеше българското левче.


Размерите са 90 x 71 x 35 cm, т.е. може да поберете повече джунджурии, а материалът на изработка отново е МДФ. Цената се движи около $90.


Но пък си спомнете само с такава музикална уредба колко домашни веселби сте озвучавали (ако имате спомени за 80-те години на 20 век) и как всички ви ценяха заради едничкото притежание на този сандъкоподобен уред, модерен технически образец на електрониката и музикалната индустрия.


Един I-pad не може да пресъздаде подобна отминала атмосфера, нито да върне дори духа на отколешната ни младост, колкото и хай-тек да е!

                                           

Носталгичен поздрав и пожелание за спокоен ден от Майстора ;)

 

 

 

 

Майсторът, летен копнеж и един младеж

Лятото е прекрасен сезон, той повече разкрива, отколкото прикрива красотата на природа, хора, страсти. То е предизвикателно и дръзко, като босоног хлапак, захвърлил всичко, което му пречи да изживее своите мечти и приключения, да сътвори безчет белички, да измисли всевъзможни детски хитрости. Лятото е  изпълнено с аромат на неизмеримо количество цветя, билки, треви и онази неясна, по-скоро носеща се от лекия морски бриз еманация на най-съкровените мечти на всеки от нас. Лятото е пъстро като циганска сергийка на селски събор от преди повече от 50 години. То е шумно, нахално, безразсъдно и винаги младо, щуро, готово да се изплези на всички изкуствено наложени правила и да ни накара да задгърбим тревогите, то е склонно да превърне деня ни в екстаз от диня или сладолед.

В духа на слънчевото лято реших да поприпомня една стара песен в оригиналния й вариант.

Mamas and Papas е канадско/американска вокална група, създадена през 60-те години на миналия век. За краткото време заедно 1965-68 и временно събиране през 1971 имат продадени почти 40 милиона плочи. Тази песен не се е превърнала в незабавен хит, но в последствие има и много кавър-версии, използвана е и в доста филми (Forrest Gump, 1994, например.) Песента намира място сред хилядите романтични песни – листата са изсъхнали, небето е сиво навсякъде, но не и в слънчева Калифорния. Единствено думите, споделени пред любимата го задържат да не поеме към мечтаната дестинация. Любов, какво да се прави! Младостта и всички нейни горещи желания напират, тръпнат и бушуват в цялото същество на героя и търсят реализиране нейде там по плажовете на Калифорния.

California Dreaming
~ The Mamas and The Papas

All the leaves are brown
And the sky is gray
I've been for a walk
On a winter's day

I'd be safe and warm
If I was in L.A.
California dreamin'
On such a winter's day

Stopped into a church
I passed along the way
Oh, I got down on my knees
And I pretend to pray

You know the preacher likes the cold
He knows I'm gonna stay
California dreamin'
On such a winter's day

All the leaves are brown
And the sky is gray
I've been for a walk
On a winter's day

If I didnt tell her
I could leave today
California dreamin'
On such a winter's day

(California dreamin')
On such a winter's day
(California dreamin')
On such a winter's day

Текстът на песента, ако някой желае да си припява с групата ;)

И два цитата от страхотния филм на Р. Земекис:

Forrest Gump: Mama always said, dying was a part of life.
(Мама казваше, че смъртта е част от живота)

Forrest Gump: My Mama always said you've got to put the past behind you before you can move on.
(Мама твърдеше, че трябва да задгърбиш миналото, за да можеш да продължиш напред)