Показват се публикациите с етикет инж Станев. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет инж Станев. Показване на всички публикации

понеделник, 29 октомври 2012 г.

Успешна седмица с една картинка от майстора на ремонтите на телевизори и перални




Темата на тази моя картинка са старите къщи, каквито ги помня от селото, в което прекарвах ваканциите при родителите на майка ми. 

Основата е дървена от добре изсъхнали липови дъскички. Върху тях е нанесен грунд. Рисувана е с акрилни бои. Техниката е стандартна – с нормална гъстота на боите, а не с напластяване, както рисувам по-често. Инспирирана е от детството – когато ровихме с децата от махалата из старите къщи, хамбари. Това обяснява гърненцето със златната паричка  - всяко намерено старо копче, стара гилза от двете Световни войни, всеки дребен предмет – означаваше нещо много ценно, равняваше се на съкровище. 

Счупеното прозорче, типично българското везмо на перденцето, нанизът от червени чушки са символи не само на есента, но и на отминаващото в живота, което си тръгва, за да отстъпи място на новото,  тепърва предстоящо.
Сигурен съм, че повечето от вас носят в сърцата си спомен за бабината къща, за онзи период от живота на всеки човек, когато се ровиш в очевидни и обикновени вещи, преобразени от магията на детското въображение. Из прашните стари сандъци търсехме част от родовото минало, в очакване на вълнуващо бъдеще. 

Цветовете са ярки, както ярки в душата са образите на близките ни, както помним мириса на тлеещите в печката въглени, уханието на сушащите се подправки в полутъмните стаички. Есента, освен красота, носи и тъга, напомня за отминали времена. Изоставените стари къщи далеч не изглеждат така привлекателни в наши дни. Обезлюдяват села, махали, няма кой да поддържа старовремските къщи с угаснали огнища...
Реших, че в мрачен и дъждовен ден, тази картинка със светли, жизнеутвърждаващи багри би било отлично начало на работната седмица.

                   

Успешна седмица на всички  от майстора на ремонтите – след малко тръгвам на посещение за сервиз на телевизор, следва поправка на пералня. Няма как – трябва да поддържам огнището в моята къща живо (най-фигуративно казано, в панелна кутийка съм се сврял, но част от душата ми е останала в тази малка къщичка нейде там из онзи Крайдунавски регион).

И не забравяйте – доброто се връща при първоизточника си, така както и неговият антипод. Затова – нека любовта и позитивното бъдат ваши неотменни спътници. Бъдете здрави и обичайте живота във всички негови проявления.

събота, 29 септември 2012 г.

Съботни минутки за изкуство от Майстора - Франсоа Буше и рококо

На днешната дата през 1703 година е роден френският художник, виден представител на стила рококо, Франсоа Буше. Бил е директор на Кралската академия и придворен живописец на Луи XV.

                                          


Буше създава различни по тематика и жанрово многообразие творби – пейзажи, портрети, митологични, библейски, пасторални картини. Прави проекти за театрални и оперни декори и костюми. Минава за майстор на рисунката и на него дължим до голяма степен превръщането й в самостоятелно изкуство. Много негови рисунки и гравюри са използвани за илюстрации на различни книги, включително издание на Дон Кихот и История на Франция на абат Дениел.

     
                                               Мостът, 1751

Критиката, още приживе, не го долюбва – обвиняван е в липса на вкус, фриволност и др. По-късно интересът към Буше се завръща, като реабилитацията му се дължи и на книгата на братя Гонкур - Изкуството на 18 век.

     
                                                Пейзаж с езеро


Стилът рококо се отличава с характерните си леки, грациозни и дори интимно-кокетни качества. Цветовете и тоновете са светли – използват се сини, розови, зелени и бели краски. Изобразяват се пасторални, еротични, митологични сюжети. Рококото заменя тежките, твърде помпозни, тъмни, наситени тонове и сцени.  

    
                                             Пейзаж с воденица

На мен лично, будоарните и еротични сюжети на Буше ми идват малко в повече с това прекалено изобилие на плът, но картините на пасторална тема разглеждам с интерес.

    
                                            Пейзаж край Бовоа

Поради тази причина, предлагам няколко негови пейзажи и едно клипче, където са представени по-различни по тематика творби. Определено, гледането на рококо портрети и еротично-интимни сюжети от 18 век, е по-добрата опция от това да ремонтираш телевизори и перални, но на мен последното и днес няма да ми се размине.

Хубава събота и слънчево настроение от Майстора, който поема към поредните ремонти на битова техника по домовете.


 



вторник, 11 септември 2012 г.

Испанска пъстрота с вариации на тема лято за ремонт на тъжна душа

Денят е пълен с неосъзната тъга. Не защото лятото се изтърколи като стара потъмняла от времето монета и есента прави първи крачки, а защото в мен се прокрадва едно усещане, че улисан в ежедневните си ремонти на стари или съвсем нови телевизори и перални нещо съм пропуснал. Неосъзнато, нежелано, а на практика така се е получило. А именно – част от живота си отиде заедно с царевичните коси на лятото – прегорели под жежките лъчи на слънцето, поопърпани от шепота на вятъра. Изчезнаха, няма ги.

                

                                             
Redon

Така и летните дни, прекарани в оплакване от африканските горещини и от необходимостта да обикалям по улиците на София, за да се придвижа сред мараня и бензинови изпарения до поредния адрес, където ме очакваха за сервиз на някой електроуред или най-общо битова техника. Излишно е да казвам, че вечерта самият аз бях за ремонт – навъртял километри под палещите лъчи, с туптящи от умора ходила, жадуващ хладен душ и лека вечеря.




                                       Josep Maria Vayreda Canadell (1932-2001)


Есента пристъпва, все още плахо, като момиче от провинцията, което идва само за пръв път в големия град, оглежда се с надежда да види позната физиономия, но покрай нея профучават луксозни коли, шумни трамваи и тълпи начумерени хора. Идва новият сезон и се усеща и по захладнелите утрини, чаршафът, с който покриваме спящите си тела призори, се оказва недостатъчен. Пощипва ни лек хлад по ходилата, които стърчат голи изпод чаршафа с десен на делфини на син морски фон. Дори пухкавелката, вчера сутринта се намърда на леглото и долепи гръбче до моето, почувствала лекия студ на септемврийската заран. Хитро коте е, винаги знае как да се грижи за себе си – нейните интереси са първостепенни.

        

                                                            Joachim Sorolla (1863 - 1923)


С лека тъга е напоен днешният ден. Старата монета, която се изплъзна измежду пръстите ми потъна в процеп на напуканата от лятното бездъждие земя. Безвъзвратно си отиват дни и хора, сезони, чувства и надежди. Дори да се завърне пак след време, нещо мъничко ще е, но ще е друго. Различен ще съм и аз. И да простя това, че си замина без да спре за сбогом, дали ще мога да забравя?

            
                      
                                         Joan Miró (1901 - 1983)


Ех, лято многоцветно, оставяш спомени и рани, едно море и нашите длани...

 
                                Francisco Sans Castano 

 
Малко испанска пъстрота с вариации на тема лято.

 

* Изкуството е лъжа, която ни кара да осъзнаем истината.


* Отлагай за утре само онова, което искаш да остане несвършено и след теб.

* Не остаряваме, само ставаме по-зрели.

Пабло Пикасо