Показват се публикациите с етикет древен. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет древен. Показване на всички публикации

неделя, 19 август 2012 г.

Майстор, ремонт, сервиз, телевизор в градски отпуск, а аз се правя на Индиана Джоунс пред екрана на лаптопа

Днес е моят ден за почивка от всякакви технически ремонти. Никакви телевизори или перални, от сутринта се разхождам из нета, разглеждам стари албуми, наваксвам с четенето на различни статии, хвърлям по едно око на линкове, които съм запаметил през седмицата. Думите сервиз, битова техника, майстор днес са в градски отпуск, ще ги свикам на проверка утре рано сутринта. 

Попадам на чудна колекция от снимки на сгради, които някога са носили човешката слава или са строени, за да издигнат в култ връзката между простосмъртните и божествено-мистичното, която искам да споделя с вас. Лек гъдел – направо добивам самочувствие на един доморасъл Индиана Джоунс. 

Това е моят начин да отбележа Световният ден на фотографията. Бих искал да съм посетил тези древни градове и места, силно притегателни със своята тайнствена история, но не съм. Чел съм за тях, гледал съм достатъчно документални филми по различни телевизионни канали, с интерес вечер прелиствам томчето на Пиранези (1720-1778) с гравюри, пресъздаващи останките от някогашното бляскаво минало на Рим. Тогава фотографията не е съществувала (признават я официално на 19 август 1839) и това е било начин за запазване и предаване на образи.

Изгубени във времето – това, което е достигнало до нас носи магията на минали дни, славни империи и велики личности. Всичко е преходно, всичко минава. Непрестанният  бяг на календара отброява  години и векове, нищожни на фона на вселенския прогрес.











Никой днес не помни защо са изграждани и унищожавани цивилизации, колко от тях са преминали през набезите на различни воини, за да достигнат до нас във вида, в който са се съхранили. Жалки отломки от минало величие, утихнали страсти на хора, които някога ги е имало, албум на  угаснал блясък на нечий славен възход.
Кое остава във времето, оцелявайки през различни епохи, катаклизми, сътресения – мраморни колони, огъващи се под непосилната тежест на човешката суета.

Може ли студеният мрамор дори  на най-величественият дворец да замени пряката човешка топлота и близостта на непосредственият контакт? Дали издигайки мавзолеи-гробници на  чувства и личности не погребваме приживе това, което искаме да споделим с нечия сродна душа? По кой начин изкупваме вината и как даваме израз на скритите емоции  - никоя каменна статуя не може да бъде прегърната и да те подкрепи.






И все пак – част от изгубените във времето антични градове са достигнали до нас – бледо копие  на някогашния си първообраз, за да напомнят непрестанно колко сме нищожни – като миниатюрно камъче свряло се до основата на огромен храм  и скоростта, с която отлита колесницата на времето, теглена от двигателя на живота, отправена към изначалното - пресечна точка на живота и смъртта, на величието и упадъка, на преходното и непреходното . Дори и да го е виждал някой – очите му отдавна са невиждащи, а чувствата – затворени в огромния студен мраморен саркофаг на студеното безмълвие.










Пресъхват морета, раждат се планини, прелитат комети, угасват слънца – кое може всъщност да остане след нас и да разкаже какво е било, какво сме потулили и какво – възхвалили.
Камък върху камък...
Пепел. Прах.
Там някъде.
И ние – хората с дребнавите си ежби и проблеми.
Струва ли си...

петък, 19 август 2011 г.

Майсторът пътешества назад във времето


Каквото и да се каже за древните египтяни, никога няма да е достатъчно. Нацията, която остави на света грандиозните пирамиди, има и редица други обогатяващи цивилизацията постижения.
Като начало - жените се кичели с богато украсени бижута, носели перуки, мъжете практикували спортни занимания – бокс, борби, фехтовка, а децата играели различни игри, разчертани върху дъски, използвали кукли и други играчки. Откритията им се разпростират в различни сектори на обществения живот – от мода до селско стопанство и най-чудното е, че влиянието може да бъде проследено и в съвременната цивилизация.
Ето съвсем накратко част от древното египетско наследство:
- Околоочният грим – по важност не може да се сравнява с откриването на огъня, но е нещо, което е оцеляло през вековете. От изобретяването му преди 4000 пр.н.е. до момента – винаги е бил на мода. При египтяните социалният статус и външността вървели ръка за ръка – по-знатните щедро използвали грим, а и се смятало, че предпазва от лоши очи, както и че лекува някои очни болести.




- Египетската писменост датира от преди 6000 години пр.н.е. В началото използвали пиктограми и всяка описвала съответни думи. С течение на времето добавили и други елементи, подобни на букви, за да изразят звуци и други символи. Целта била да изпишат имената си и да отразяват абстрактни идеи. Днес египтяните се славят като откриватели на йероглифите – смесица от букви, срички и идеограми, изразяващи цели думи.
- Никой не отрича ролята на китайците в изобретяването на хартията 140 години преди Христа и по този начин променяйки световната култура завинаги, но се пренебрегва малко факта, че хиляди години по-рано египтяните създали заместител на хартията от папирус. Това растение, подобно на тръстика, расте в блатистите местности край Нил, а и не само. Освен здрави, издръжливи листа, от него произвеждали корабни платна, сандали, рогозки и други необходими за живота ежедневни вещи.
Процесите на обработка и получаване на папируси били дълги и пазени в тайна, която била разбулена едва през 1965.
- Не може да се пропусне създаването на календара – толкова важен за земеделската им система, в противен случай не биха знаели кога започват ежегодните наводнения. Разделяли годината на три сезона – пълноводие, сеитба, прибиране на реколтата. Всеки сезон се състоял от 4 месеца по 30 дни. Между прибирането на реколтата и излизането на Нил от коритото добавяли 5 дни за религиозни чествания – когато почитали децата на своите богове.

 

Египет продължава да крие много тайни и загадки, които, надявам се някой ден нашата високо технологична цивилизация да разбули. Много мистерии тънат във вековния прах на времето, дали своя ценен принос на човешката цивилизация, но нишката с настоящето съзнателно или не е била прекъсната и това дава поводи за множество спекулации, теории и проучвания.