Показват се публикациите с етикет дебюси. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет дебюси. Показване на всички публикации

събота, 14 януари 2012 г.

Превърнах тъгата на зимата в цветна емоция...

Зимните ежедневни пейзажи в повечето случаи са лишени от цвят. В най-добрия  вариант – белият сняг покрива сивотата, оголените дървета и липсата на силни емоции. Но къде и колко време в големия град се задържа белотата и непорочността на снега? Красотата трае от ден до пладне, после ни засипват тонове битови неуредици, породени от ледената покривка.
Сетих за това днес докато трамвая ме отнасяше в посока център, и сякаш мислите ми се състезаваха с колите, профучаващи по столичния булевард България. Така и се зараждаха – накъсани, кратки, бързи, недовършени.  Металните колелета тракаха под мен, усещах как се плъзгат по ледените релси, после рязко спират. Бях тръгнал до магазин за продажба на резервни части, чийто редовен клиент съм, за да закупя поръчаната преди няколко дни част, необходима за ремонта на LCD телевизор  - захранващият му блок стои в очакване на бъден поправен, аз – съответния транзистор, а нетърпеливият клиент звънеше всеки ден, притеснен за резултата от ремонта му. Обясних му на няколко пъти, че чакам специфичния транзистор и затова се бави поправката, но човекът явно имаше известни притеснения или просто искаше по-бързо своя безценен телевизор обратно в къщи. Има неща, които не зависят само от майстора за съжаление.
Та трака си трамвая, трака, трака, а аз гледам през мръсния прозорец сивотата и тъгата на софийските улици и обитатели, става ми тъжничко и за да се откъсна от скучните улици, си представям цветни петна и обичани картини. Изобилие от цвят и светлина. Моне. Един от любимците ми. Ярки, светли тонове, нанесени на ситни мазки, играта на светлината, фрагментарното изобразяване, без контури. Свежест и оригиналност струи от платната му, поражда се едно хубаво, мило усещане за пролет, за мимолетност, за това, че само настоящият момент съществува и нищо друго няма значение...

Превърнах тъгата на зимата в цветна емоция, пиршество за очите, наслада за душата...
Моне и Дебюси – нахранете сетивата си с този импресионистичен дует и вие ;)


P.S. Да не забравя да се  обадя на клиента, че приключих с ремонта на телевизора и да уговорим часа за посещението в дома му.