Показват се публикациите с етикет бира. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет бира. Показване на всички публикации

неделя, 1 юли 2012 г.

Бирена отварачка с електронен екран-броячка

Мисля – позакъснях с това забавно постингче днес, потънал в спомени за други юлски сутрини, когато хладният сутрешен бриз ме караше да се чувствам  нов, свеж и зареден с   емоции – за любов, за промяна, за себеутвърждаване.


Но техничарят в мен не издържа на изкушението да сподели новата технологично-механична джаджа, тип отварачка с екран – електронен брояч на изконсумираните бутилки с кехлибарена пенлива течност.

                 
                    

Хвърлям по едно око към телевизора и отборите на Италия и Испания, които тичат по терена, водени от желание за победа, а зрителите напрегнато следят случващото се там така, сякаш зависи живота им от това и надигат бирените бутилки.

Футболни страсти и настроения, силни отбори, очакваме силен финал. 

Да се върна към отварачката с електронно екранче – вече няма смисъл да броите колко бири сте вкарали в жежката юлска вечер, разположени пред домашния телевизор – отварачката отчита всяко отваряне на нова бутилка. 

Добра вест е, че може да нулирате отварачката-издайник, натискайки reset   и всичко почва от начало. Скрийте само или изхвърлете празните бутилки, за да не нададе вой някой завистник, най-често от противоположния пол. 



             

Отварачка с броячка – дали би се харчила в България – съмнявам се. Капачките на бирените бутилки са с модерна технология, не ви е необходима отварачка за целта, а големите пластмасови бутилки са с винтови капачки. А и кой иска да му броят бутилките, я стига, моля ви се – пийте докато ви се пие, докато свърши бирата в денонощния или в хладилника.

По-добре спестете тези $10, колкото е цената на отварачката с електронен екран, за още малко бира. 

Засега все още 1-0 за Испания.

Кой ли ще е новият футболен шампион на Европа, засега не зная.

Но ще си взема студена бира за компания пред телевизора, ние българите си знаем  - и да паднем, и да бием...

Наздраве за шампиона в аванс!  


Вече 2-0 за Испания!


петък, 18 ноември 2011 г.

Петъчно настроение - телевизори, бири и музиката да свири!

Харесвам петъчните дни още от годините, когато бях младо-зелено инженерче. Усещането за предстоящите два свободни от работни задължения дни се равняваше на топящо се в устата блокче черен шоколад - сладко, леко горчиво, бавно и след това остава приятен спомен за нещо, което хем е било, хем е изчезнало завинаги в безкрайната въртележка на дните.

Всичко отдавна вече не е така, защото събота и неделя не се изживяват по сходен начин, винаги има някоя поръчка за ремонт на техника някъде или поправка на някое електроуредче у дома. Животът е различен от спомена за младежките (лудешките) години и забавленията по онова време. Светът и хората покрай мен са се променили, съвсем логично и нормално е да се променя аз и моите възгледи и очаквания за нещата от заобикалящата ме действителност.

Въпреки всичко, нагласата, че днес е петък и лекото, радостно гъделче в душата остава. Особено в слънчев ноемврийски ден като днешния. Търся в устата парченцето шоколад, няма го, но сякаш бе там само до преди миг, миниатюрно, почти невидимо, недоловимо, ефимерно като живота, нетрайно като любовта и все пак - осезаемо и вечно като спомен, като присъствие на любим човек.
  Ето няколко снимки, които подбрах за специалното петъчно настроение.


Екопревози и товари - едно телевизорче да метнем за поправка до съседния квартал, при моя майстор колко му е.

                                              


Мога и повече телевизори да нося, друга техника също, само курсове  осигурете, почерпката - после.

                                   


Тарифата двойна - екотакси плюс яка музика на уредбата втора употреба със соларно захранване. Ако няма да се качваш - чупката, че ще викна родата!


         

Технологична клавиатура за компютри с най-важните бутони, разработка на Майкрософт. То за какво ли са ви и другите бутончета - щом не се използва нещо да се маха, за да не пречи само! 

                     

Черешката на тортата през призмата на петъка - ще стигне или няма да стигне за уикенда?! Това се казва зареждане - бира на корем, но мезето дали още лае някъде из кварталните улици?

                                       



С пожелание за много слънчев ноемврийски уикенд и безброй усмивки ;)

четвъртък, 25 август 2011 г.

Духането е от значение само с правилно предназначение - или как Майсторът спести пари за бира ;)

През последните жежки дни един от най-използваните битови уреди е вентилаторът. И както често се случва – техниката се поврежда точно, когато е най-необходима.


Възникна проблем с вентилатора у дома. Въртеше и бръмчеше нормално, а не духаше. Бегъл поглед на лопатките на перката показа, че са се огънали в обратна посока, поради некомпетентната намеса на...абе няма да кажа на кой.


Наложи се да бъдат огънати в първоначалния им вид, но се появи проблем – у дома няма пистолет за горещ въздух. Използването на сешоара не беше удачно заради жегите и неприязънта на пухкавата принцеса към него.
Затова намерих елементарно и евтино решение – използвах гореща вода от чешмата, тъй като тя омекотява пластмасата. Възвърнах първоначалната форма на лопатките на вентилатора, сглобих го за отрицателно време и семейният мир възтържествува в условията на летни температури в стая с югозападно изложение и силно духащия вентилатор.

А със спестените пари Майсторът се почерпи с ледена бира.

сряда, 24 август 2011 г.

Още факти - оттук-оттам ;)

Време за вечеря, а докато чакате ястието да се сготви -  ето още няколко любопитни факта за някои храни и напитки - съвсем неангажиращи вниманието, идеалното четиво за летни жеги ;)

* Най-старата рецепта в света е за бирата (това особено ми допада в горещи дни като днешния)



* Сокът от боровинки засилва паметта.


* Първоначално мислели, че доматите са отровни.
* Дъвките са поръсени с фино смлян мрамор.


* Оставено на дневна светлина млякото губи между 2/3 и ½ от наличното количество витамин Б в рамките на два часа.
* В литър питейна вода има над 100 000 бактерии.
* Нужни са 7 секунди, за да може храната да стигне от устата до  устата.
* Пушачите консумират повече захар от непушачите.
*  Оризът е основна храна на половината земно население.
* Перлите се разтварят във виното.


* Лукът няма вкус, а само миризма. 

събота, 9 юли 2011 г.

Пазете сееее...зелени човечета

Ламби  тъкмо довършваше втората бира, седнал край малката, обсипана с трохи,  обелки от чесън и прочее други остатъци от скромната му вечеря, маса и се чудеше дали да се обади на съседа  за една бърза табла. Колебанията му бяха породени от факта, че беше вече почти 10 и по това време съседът, известен като Сашо Алкашо, най-вероятно оправдаваше прякора си за пореден път. А в тези случаи ставаше опасен не само за себе си, но и за другите. Ламби погледна мазолестата си длан, после опакото на ръката, пренебрегвайки тотално черните линии наслоила се мръсотия под назъбените му нокти, две идеи по-дълги от необходимото. Аах, как го сърбяха ръчичките да хване я пул, я зар, и така да сложи достоен финал на днешния ден. Сашо Алкашо обаче щеше да е твърде разгорещен, да спори да крещи, да обръща дъската. По-рано, ех, по-рано да бе се сетил само! Бръкна в чекмеджето да вземе аспирин за успокоение, че се грижи за главобола, който го мъчеше в последно време и тръгна към другата стая. В холчето пред телевизора, подарък за сватбата им преди повече от 35 години, изтипосана по ролки, с лекьосана нощница и подпетени пантофи с дупки пред палците, дремуцаше Печица, жена му. Странното й име се дължеше на факта, че навремето баща й много обичал всякакви модерни  неща и беше намерил за редно да увековечи пристрастията си по техниката. Пепа, както й викаха всички, бе оставила телевизора най-вероятно на някой лигав сериал, тя друго не признаваше. Все за  любов мислеше, все таквоз гледаше. Като беше Печица, давай сега да загаряме всичкото, я! На екран в близък план двама млади  се гледаха, обясняваха, плачеха. Пепа прохърка като стар мотор. Нека си спи, рече си Ламби и реши да дръпне от едно фасче на терасата  и да ляга. Ей, мислеше той, уж хора, хора, няма никой накрая – все си сам. Ни Сашо, ни Пепа – всеки гледа себе си, не можеш да разчиташ на никого.
Потънал в екзистенциално-философски размисли, Ламби тръгна към терасата, ровичкайки за запалката в джоба на панталона, когато чу шум от падащ предмет – обърна се сепнато и видя на пода в кухнята 3 килограмовата зелка, която Пепа донесе от пазара. Хмм, зачуди се, как ли е паднала от шкафчето. После щеше да я вдигне, мързеше го сега. Даже леко я подритна да не му пречи на пътечката. А можеше да стане футболист на времето и сега можеше да бъде я министър, я нещо повече, размечта се Ламби, я виж другите къде стигнаха от тичане подир топката по ливадите. И неговите детски гуменки бяха скъсани. То ако става на въпрос – и сега обувките му имаха дупки на подметките и на лявата имаше дупчица където беше малкото му пръстче, ама на – знае ли човек!
Тъкмо щракна със запалката да запали остатъка от цигарка и в първия момент не разбра – реши, че нивото на газта е много високо – така светло стана покрай него, че леко присви очи, заслепен от ярката светлина. Отново чу шум – нещо падна зад него, съдейки по шума – метален предмет. Отвори очи, обърна се и ченето му провисна – зад него стоеше малко човече, с огромни очи, с някакви жички на главата и пипалца вместо крайници. То издаде глух звук, сякаш идваше от дъното на кладенец. Цигарката сама падна от устата на Ламби. Всичко това се случи за няколко стотни от секундата, че нямаше възможност да разбере какво става. Знаеше само, че не е редно. Не бе пил и от ракийката на Алкашо, защото от нея понякога виждаше разни работи, но мишки, хлебарки и други такива. То последните ги виждаше и без елексира на Сашо, бяха превзели цялата кухня, разхождаха се в банята, вечер и под одеалото на семейното ложе влизаха.
Ламби го гледаше без да мръдне, а онова малко ми ти човече мърдаше с жичките на главата си и се накланяше към него, издавайки странния звук.
-          - Махай се от тук бе, махай се, къш, къш – размаха ръце Ламби, обзет от паника.
Създанието издаде по-висок звук, който прозвуча  крайно заплашително за землянина . На всичкото отгоре протегна гадните си израстъци към него да го докосне.  Целият свят се завъртя в луд шемет – милиони светлини, звуци, светлини, ярки, ослепителни, хиляди човечета като това тук, пълчища хлебарки и поне три броя клонинги на Печица,  всичко минаваше покрай него отново и отново, сърцето му лудо биеше, а Ламби нямаше глас да извика. Отвратителните същества се опитваха да се домогнат до него, светлините ставаха крещяшо ярки, звуците невъзможни за издържане, хлебарките плъпнаха по него, човечетата го пипаха с желеподобните си пръсти, размазвайки лигава слуз по него.
- Ааааааааа – ревна мощно Ламби, гласът му изригна подобно на оня исландския вулкан с невъзможното за произнасяне име и се разнесе над смълчания квартал – аааааааа, къш,къш, гадини, не ме пипайтеееееее!
Усети рязък, съкрушителен удар по гърба, после по главата и разбра как някой го завлачи. Край, извънземните ме отвлякоха, мина през замаяните му мисли, край, край, край, Марс, марс, марсилезе, капия, терца... Нов здрав удар по тила и отново светлинки, но по-различни. Сякаш дочу човешки глас в този странен лабиринт, гласът май го беше чувал и преди:
- Терца нещастна, ще ти строша главата – да, да – беше Печица – кога успя да се натаралянкаш така, де да можеше да те отвлекат тия извънземни, то от теб спасение няма!
Ламби седеше на пода в кухнята пулеше се и не схващаше нищо, което често му се случваше.
Светлините бяха още там, не така ярки вече.
В този момент в кухнята влезе внучката Електра, кръстена на дядо си Ламби, отвори чекмеджето, взе едно шишенце с хапчета, погледна го, после шишенцето, разхили се с истеричния смях на 16 годишна госпожица и каза:
-Деде, а стига си ми пил от хапчетата за дискотека! – врътна се и хлопна вратата отвън.
Ламби не знаеше, че имало и такива лекарства, но беше прекалено ошашавен да каже каквото и да е, Печица го гледаше страшно с разкривена физиономия, а малкото човече му се плезеше зад гърба й и му показваше кукиш.
Трябваше да иде до Сашо Алкашо, щеше да е далеч по-спокойна вечер.