Докато пиех сутрешното кафе се сетих за тази стара песен на ливърпулските (някогашни) момчета и за неизменната бодрост, бликаща от изпълненията им. Когато си млад - светът изглежда необятен, безкрайно чаровен, примамлив като поглед на влюбено момиче, пълен с възможности и пътища, които още не си извървял.
Хубава песен, пълна с младежки плам и ентусиазъм. Нямах време сутринта да си я пусна. Сигурно последно съм се сетил за нея преди повече от десетина години. Минава времето и оставя неуловими, невидими следи, измерващи се с броя на фините бръчки около очите, които се засилват с всеки изминал ден и все по-сребреещите коси (при тези, които все още са налични). Така е - промяната е част от живота, промяната е действие, развитие, прогрес. Застоят ни прави лениви, убива мечтите и понякога пречупва самите нас.
Да се върна към началото, все се отплесвам по разсъждения и разни мислички, накацали като пролетни птички по цъфналите клонки. Обаче - какво да се прави - поток на съзнанието и ... Поток! Това е - пих кафе, сетих се за Бийтълс, реших да изплакна чашки, друга посуда и зъбки - и поредната изненада с отрицателен знак - спрели водата! Бърза проверка в интернет - аварийни служби - на сух режим до 15.30. Ремонт. Нямам навик и време ежедневно да проверявам за ремонтни дейности на различни служби, те пък - не поставят съобщения и за планови ремонти даже. А и длъжни ли са?
Има разни бутилки за всеки случай у дома. Като модерен човек съм се запасил за различни рискове, аварии, повреди - вода, свещи, фенерчета, соларни лампички, кибрит, йод, марли и какво ли не. За всеки случай!
Живеем напук и за всеки случай!
Ето защо всъщност се сетих за песничката. И затова ми се прииска да обуя старите гуменетки, да нахлузя прокъсаните дънки, да смъкна козирката на шапката ниско над очите и да тръгна към слънцето, задгърбил време, проблеми, ремонти и прочее алабализми!
One day you'll look to see I've gone
For tomorrow may rain, so I'll follow the sun
Some day you'll know I was the one
But tomorrow may rain, so I'll follow the sun
And now the time has come
And so my love I must go
And though I lose a friend
In the end you will know, oooh
Хубава песен, пълна с младежки плам и ентусиазъм. Нямах време сутринта да си я пусна. Сигурно последно съм се сетил за нея преди повече от десетина години. Минава времето и оставя неуловими, невидими следи, измерващи се с броя на фините бръчки около очите, които се засилват с всеки изминал ден и все по-сребреещите коси (при тези, които все още са налични). Така е - промяната е част от живота, промяната е действие, развитие, прогрес. Застоят ни прави лениви, убива мечтите и понякога пречупва самите нас.
Да се върна към началото, все се отплесвам по разсъждения и разни мислички, накацали като пролетни птички по цъфналите клонки. Обаче - какво да се прави - поток на съзнанието и ... Поток! Това е - пих кафе, сетих се за Бийтълс, реших да изплакна чашки, друга посуда и зъбки - и поредната изненада с отрицателен знак - спрели водата! Бърза проверка в интернет - аварийни служби - на сух режим до 15.30. Ремонт. Нямам навик и време ежедневно да проверявам за ремонтни дейности на различни служби, те пък - не поставят съобщения и за планови ремонти даже. А и длъжни ли са?
Има разни бутилки за всеки случай у дома. Като модерен човек съм се запасил за различни рискове, аварии, повреди - вода, свещи, фенерчета, соларни лампички, кибрит, йод, марли и какво ли не. За всеки случай!
Живеем напук и за всеки случай!
Ето защо всъщност се сетих за песничката. И затова ми се прииска да обуя старите гуменетки, да нахлузя прокъсаните дънки, да смъкна козирката на шапката ниско над очите и да тръгна към слънцето, задгърбил време, проблеми, ремонти и прочее алабализми!
One day you'll look to see I've gone
For tomorrow may rain, so I'll follow the sun
Some day you'll know I was the one
But tomorrow may rain, so I'll follow the sun
And now the time has come
And so my love I must go
And though I lose a friend
In the end you will know, oooh
