Коледните
празници, белязани от пътуване, фамилни срещи, по-богати от нормалните
трапези, а за мен освен другото – активно бездействие, приключиха. Утре
започвам отново – ремонти на климатици, които не търпят отлагане,
посещение за поправка на печка, сервиз на телевизори. Ежедневието
стоварва своите задачи върху нас и не ни позволява да загубим форма.
Хубави са срещите с роднини, веднъж или два пъти годишно най-близките
имат повод да се съберат. Това харесвам на Коледата – аромата на току-що
изпечена и извадена от фурната домашна пита, няколко зелени клонки за
настроение и блясък на разноцветни светлини, отразен в очите. Коледа е
семеен празник, празник на светлината и любовта, на вярата в доброто, в
неговото тържество над низките човешки страсти.
Иначе
телефонът не спря да звъни – служебно, обаждаха се закъсали с техниката
кандидат-клиенти, дори на 25 декември в 8 сутринта телефонът настойчиво
звъня неколкократно, лишавайки ме от поне половин час още здравословен
сън. Трудно се обяснява на някои, че и майстора почива на Рождество, че
съм в провинцията, че дори и в София да бях – няма как спешно да
ремонтирам каквото и да е, защото магазини за части няма отворени, а аз
не съм търговец, а инженер-техник (по стечение на обстоятелствата). То и
защо ли да обяснявам...
Дните преди новогодишните празници съм на линия за ремонти на домашни електроуреди – телевизори, перални, печки плюс допълнителната ми работа в сервиза за климатици.
Повече
настроение и любов, по-малко аварии и повреди – от това да бъдат
маркирани дните ни покрай този празничен зимен сезон. И добро да ни
съпътства навред!
Снимката е щракната през
стъклото на автобус, на автомагистрала Тракия, малко преди Ихтиман,
поиграх си за разнообразие с една компютърна програмка.
Животът е винаги различен и
всеки път еднакъв – това е част от магията, от теб зависи дали гората е
вълшебна или пълна с оголени дървета.
