събота, 2 ноември 2013 г.

Толерантен майстор на път за ремонт на перални блокиран от демократична окупация на възлово софийско кръстовище



Петък следобед, малко след 3 часа, София. Този ден от седмицата е изпълнен с ремонти, няма нищо странно и необичайно да пътувам за някоя част на столицата, за да поправя телевизори, перални, съдомиялни, печки. Вчера ме очакваха две перални машини, адресите на собствениците в един квартал. 


Спокойно, доколкото това изобщо може да бъде в градския транспорт, един майстор пътуваше в тролей #2, увесил тежка чанта с инструменти през рамо, крака подбити от дълго стоене прав и обиколки из софийските улици, където дебнат дупки, разбити плочки и квартално-безпризорни псета. Сутринта приключил успешно сервиз на електронна платка на климатик, по-късно телевизор, извършил някои дребни домакински задължения (освен майстор на пералните и съпруг!), умората от ремонтите без почивен ден лека-полека се опитваше да превземе  и духа. Стандартно за петък следобед, нищо, че се води ден на майстора. 


Изведнъж тролеят спря малко преди Ректората. След първоначалното объркване на пътниците, започна масово излизане от транспортното средство. Хората изразяваха недоволството си, но бяха и толерантни.  Служителят на Градски транспорт изръмжа, че е дотам. 


Вече долу сварвам следната гледка, снимките са правени с камерата на телефона LG, качеството може и да не е пърфект. 











Кликнете върху изображенията за по-добра видимост.


Протести в София на първи ноември. Седящи  по улицата студенти, около двадесетина, пазени от повече като брой полицаи.  Седящата рехава дружинка от армията на окупаторите.


ОК, опитвам се да бъда толерантен през последните 140+ дни, ама нали някой трябва да работи и да се издържа сам? Толерантен съм, защото демокрацията (някоя) дава равни права на всички. Защитавайки техните права, бяха нарушени моите права на все още работещ човек – за пръв път ми се случи да не мога да посетя адресите на хората, които ме очакваха. Беше безпредметно да търся обходни маршрути, защото после щеше да ме очаква обратен път към дома. 


Извиних се на собствениците на пералните, отложих ремонтите за днес, днешните успях отчасти за утре, а утрешните – някой друг ден...Хората се оказаха разбрани. 


Правото на свобода не би трябвало да пречи на останалите хора и да нарушава техните свободи – елементарни и обикновени като невъзпрепятствано придвижване от точка А до точка Б. Скромното ми мнение е това. 


И едно предложение – дали не може колите на градския транспорт да слагат обозначителни табели до къде точно пътуват, защото по-късно у дома прочетох, че района бил блокиран от значително по-ранен час на този ден. Но няма как да знам това докато съм в движение. Последно – въпрос – ако реша да седна насред Раковски стрийт и да протестирам против неспазването на графика и маршрута на тролей #2, колко полицая ще ме пазят и колко души ще ми се радват на формата на протест? Егоизъм на дребно или на дребни душици...


Усмивка, да и ние сме били млади, и ние знаем, че има по-важни неща в този живот. Кои по-точно, моля?

----

Изкуството да бъдеш професионалист!



За добрия майстор почивен ден няма!



Важно: Не работя с посредници, а единственият телефон, на който приемам поръчки за ремонт и мога да бъда намерен, е 0898 371028, може да оставите и  съобщение/коментар тук.










За контакти: Тел. 0898 371028



Сервиз на телевизори, перални, съдомиялни, сушилни, климатици, абсорбери, диспозери, печки, фурни, микровълнови, бойлери и др. битова техника по домовете без почивен ден.

1 коментар:

  1. Много толерантни сме през последните месеци, ако "толерантен" е точната дума.

    Благодаря за ремонтирания телевизор и желая спокойна неделя и спорна нова седмица!

    Тина

    ОтговорИзтриване

Благодаря, че коментирахте! :)