понеделник, 29 октомври 2012 г.

Успешна седмица с една картинка от майстора на ремонтите на телевизори и перални




Темата на тази моя картинка са старите къщи, каквито ги помня от селото, в което прекарвах ваканциите при родителите на майка ми. 

Основата е дървена от добре изсъхнали липови дъскички. Върху тях е нанесен грунд. Рисувана е с акрилни бои. Техниката е стандартна – с нормална гъстота на боите, а не с напластяване, както рисувам по-често. Инспирирана е от детството – когато ровихме с децата от махалата из старите къщи, хамбари. Това обяснява гърненцето със златната паричка  - всяко намерено старо копче, стара гилза от двете Световни войни, всеки дребен предмет – означаваше нещо много ценно, равняваше се на съкровище. 

Счупеното прозорче, типично българското везмо на перденцето, нанизът от червени чушки са символи не само на есента, но и на отминаващото в живота, което си тръгва, за да отстъпи място на новото,  тепърва предстоящо.
Сигурен съм, че повечето от вас носят в сърцата си спомен за бабината къща, за онзи период от живота на всеки човек, когато се ровиш в очевидни и обикновени вещи, преобразени от магията на детското въображение. Из прашните стари сандъци търсехме част от родовото минало, в очакване на вълнуващо бъдеще. 

Цветовете са ярки, както ярки в душата са образите на близките ни, както помним мириса на тлеещите в печката въглени, уханието на сушащите се подправки в полутъмните стаички. Есента, освен красота, носи и тъга, напомня за отминали времена. Изоставените стари къщи далеч не изглеждат така привлекателни в наши дни. Обезлюдяват села, махали, няма кой да поддържа старовремските къщи с угаснали огнища...
Реших, че в мрачен и дъждовен ден, тази картинка със светли, жизнеутвърждаващи багри би било отлично начало на работната седмица.

                   

Успешна седмица на всички  от майстора на ремонтите – след малко тръгвам на посещение за сервиз на телевизор, следва поправка на пералня. Няма как – трябва да поддържам огнището в моята къща живо (най-фигуративно казано, в панелна кутийка съм се сврял, но част от душата ми е останала в тази малка къщичка нейде там из онзи Крайдунавски регион).

И не забравяйте – доброто се връща при първоизточника си, така както и неговият антипод. Затова – нека любовта и позитивното бъдат ваши неотменни спътници. Бъдете здрави и обичайте живота във всички негови проявления.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодаря, че коментирахте! :)