неделя, 21 октомври 2012 г.

Малко почивка за майстора на ремонтите в неделя...няма ;)

Неделен следобед. Слънце. Поне на балкона изобилието от светлина и топлина подсилва усещането за лято и предстояща почивка. За мое съжаление, съвсем невярно чувство. Но пък е толкова приятно да го допуснеш дори за миг - идея, пълна с желание за леност, бездействие и нещо, което тепърва ще се случва. Това е хубавото на живота - трепет, предвкусване на очакването.

Бях си обещал днес да не се ангажирам с ремонти. Отчасти спазих думата си - не посетих никого за сервиз, но се наложи да отворя собствената си микровълнова фурна, която се повреди вчера. Човърках из вътрешностите й в кухнята, а до мен достигаха гласовете на съпругата ми и нейно учениче, с което поправяха домашната работа в съседната стая. Майсторът си е майстор и у дома, а за преподавателите почивни дни също няма.

Слънчицето създаваше особено уютно чувство в мен, настроение от присъствието на всички у дома. Повтарям всички, защото някои прекараха следобеда в здрав сън. И хич не им дремеше ни за печки, ни за части, ни да четат уроци. Това наричам неделна почивка!

Без каквито и  претенции за фото качество, но правени с много любов.

       


       


Сега ме пращат до магазина, а вас оставям с пожеланието за успешна нова седмица!


И една много стара, но любима песен, която ме връща в едни далечни години...    
 
 
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодаря, че коментирахте! :)