сряда, 17 октомври 2012 г.

Майсторът на ремонтите в очакване на златната есен

Снощи се прибирахме със съпругата ми след вечерния курс, който води, а вятърът се засилваше на талази. Разстоянието, което изминахме бе кратко, за радост на уморените ми краченца, защото цял ден бях изкарал прав. Както и предходните дни. Естеството на работата ми е такова, че е невъзможно да приложа техниката на Вуте - ако и да съм в Шопско по настоящем, оставам добруджанец по дух и произход. Вуте може да копа седнал или легнал, но ремонтите на битова техника по домовете изискват да стоя прав. Това в рамките на шегата, разбира се.

Последните дни са натоварени от поръчки за обичайните поправки на  телевизори, перални и печки. Това са най-често използваните електроуреди и дават повреди в същата прогресия. На всичкото отгоре, имам допълнителни ангажименти към фирма, която ме вика периодично за ремонт на климатици. Струпа се наведнъж, както става обикновено,  а умората казва своето.

Докато изчаквах съпругата ми да изпрати курсистите, изпуших цигара в мрака за убиване на времето и наблюдавах короните на дърветата, плавно поклащайки се от порива на вятъра. По-късно коментирахме, че златната есен закъснява, листата са още зелени, непопарени от първа слана. Топло за втората половина на октомври. Много добре. Само сутрините и нощите са хладни. Даже писанката спи на терасата все още и чак призори влиза в стаята.

Мислех как в последните години се променят климата, храната, живота. За десерт хапнахме по една праскова – кога през октомври ги е имало по пазара! Вярно, внос от гръцко, помагаме им по съседски да не фалират, ами като нямаме наши – така ще е. Утеха е, че са брани от българи най-вероятно...

С горните параграфи исках да кажа, че не съм поствал няколко дни поради заетост и извънредни ремонти, но следя какво се случва. Сервизът на телевизори или друга битова техника изяжда цялото ми време като едно вечно ненаситно чудовище, готово да погълне всичко, до което се докопа.

Липсва ми и цветната гледка към хълбока на Витоша, обагрена в червено-оранжеви тонове. Много красива природна картина се открива пред очите ми на художник-дилетант. Скришом хвърлям по някой поглед дали вече златистото не е взело превес. Обичам разнообразието и пъстротата, многократно съм го споделял. Когато имам време, разглеждам в детайли склоновете на планината с бинокъл. Близо до планината и същевременно невъзможно далече!

Вятърът до късно снощи се удряше в ламарини и покриви, може да донесе промяна на времето тези дни. А и коленцата ме въртят, нормално за някой, на когото е връчена покана за доживотно членство в клуб 50+...

Но за да пресъздам  есенното настроение, което ме е обзело, ще постна нещо в очакваните ярки багри.

Няколко технологични идейки от интернет:

    

- Дискът е направен от кора на дърво. Еко-арт дизайн;
- Калъфчета за iPod на шотландски карета;
- Калъфчета за телефони в ярки есенни цветове;
- Оранжеви слушалки.

Тези есенни разцветки  развеселяват и са в тон с годишния сезон. Можете да ги търсите в нета, доста сайтове ги предлагат, ако ги харесате.

              



А аз ви пожелавам позитивни мисли и добри дела!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодаря, че коментирахте! :)