събота, 29 септември 2012 г.

Съботни минутки за изкуство от Майстора - Франсоа Буше и рококо

На днешната дата през 1703 година е роден френският художник, виден представител на стила рококо, Франсоа Буше. Бил е директор на Кралската академия и придворен живописец на Луи XV.

                                          


Буше създава различни по тематика и жанрово многообразие творби – пейзажи, портрети, митологични, библейски, пасторални картини. Прави проекти за театрални и оперни декори и костюми. Минава за майстор на рисунката и на него дължим до голяма степен превръщането й в самостоятелно изкуство. Много негови рисунки и гравюри са използвани за илюстрации на различни книги, включително издание на Дон Кихот и История на Франция на абат Дениел.

     
                                               Мостът, 1751

Критиката, още приживе, не го долюбва – обвиняван е в липса на вкус, фриволност и др. По-късно интересът към Буше се завръща, като реабилитацията му се дължи и на книгата на братя Гонкур - Изкуството на 18 век.

     
                                                Пейзаж с езеро


Стилът рококо се отличава с характерните си леки, грациозни и дори интимно-кокетни качества. Цветовете и тоновете са светли – използват се сини, розови, зелени и бели краски. Изобразяват се пасторални, еротични, митологични сюжети. Рококото заменя тежките, твърде помпозни, тъмни, наситени тонове и сцени.  

    
                                             Пейзаж с воденица

На мен лично, будоарните и еротични сюжети на Буше ми идват малко в повече с това прекалено изобилие на плът, но картините на пасторална тема разглеждам с интерес.

    
                                            Пейзаж край Бовоа

Поради тази причина, предлагам няколко негови пейзажи и едно клипче, където са представени по-различни по тематика творби. Определено, гледането на рококо портрети и еротично-интимни сюжети от 18 век, е по-добрата опция от това да ремонтираш телевизори и перални, но на мен последното и днес няма да ми се размине.

Хубава събота и слънчево настроение от Майстора, който поема към поредните ремонти на битова техника по домовете.


 



четвъртък, 27 септември 2012 г.

Соларно зарядно за дребни технологични джаджи



Соларно зарядно за дребни технологични джаджи, но не какво да е – а във весела слънчогледова форма! Слънчогледите са символ на слънце, енергия, настроение, оптимизъм – събрани в едно. Соларните панели, поставени върху слънчогледа акумулират енергия, която после се използва за зареждане на различни мобилни устройства. Имитацията на цвете е поставена в компактна саксия, която съхранява и допълнителната електроника на джаджата от придобиването на твърде натуралистично-технологичен изглед.

Батерията, която е вградена, е достатъчно мощна да зареди мобилен телефон или МР3-ка.  За таблети май няма да му достигне силицата. А и е екологично средство, съвсем в крак с модерните технологии.




Специфични детайли за еко-джаджата:






* Акумулаторна литиева батерия 2500mAh;

* Изходно напрежение
5V/max. 1000mA;

 
* Две зелени листенца (намигване към еколюбителите);


* Голям соларен панел в овална форма;



 * Мини USB вход;

*
USB изход отстрани;
 
* Две индикаторни лампички;

* Включен мини
USB кабел.

Цялото устройство е високо 23см, а в диаметър достига 10см. Тежи малко под 400 грама – удобно е за пренасяне от едно слънчево помещение в друго, а може спокойно да оставите зарядното и на огрян от слънцето балкон или двор. Материалът, от който е изработено е пластмаса, предлага се в бял цвят и е разработено от дизайнера Райън Максорли. Ценичката – платете първоначално едни 60 евро, а пък после пестете от парите за електроенергия.







А може да си направите технологична соларна градинка – ще има на разположение готови   зарядни устройства за смартфони и други дребни джаджи.

От Майстора имате пожелание за слънчев и усмихнат четвъртък, много настроение и любов.
Ако се наложи ремонт на битова техника (най-общо) или телевизорът излезе извън строя, аз ще бъда на пост ето тук.

                                              




http://lxpress.alle.bg/

понеделник, 24 септември 2012 г.

Есенна арт разходка - стари японски техники и майстори

Японската школа Ринпа е  от съществено значение от възраждането  през периода Едо (1615-1868 г. ). Тогава картините, платовете, различните керамични изделия, предметите за бита били оцветявани  в свежи краски, с богата украса и много детайли – фигурки, шарки. Творците отразявали най-вече сцени, свързани с природата и сезоните. 

В  Музея на изкуството Метрополитън в Ню Йорк са изложени редица произведения от този период в японското изкуство, като са придружени от лекции и демонстрации на калиграфското майсторство. 

Избрах няколко, които са свързани с есента, багрите, настроението, което поражда. Затова ми допаднаха и споделям с вас.

 Знаете, че обичам японските гравюри и изкуство като цяло.

Райска ябълка (1816)

  
 

Дело е на един от най-умелите майстори на тази арт техника Сакай Хойтцу (1761-1828г.)


Есенни дървета и тревички край поточе  (Втората половина на 17 век)


Използвани са мастило, багрила, злато и сребро върху  хартия.  Представлява параван от шест сгъваеми крила с размери 121.9 x 312.4 см.

Какви ли тайни на красиви гейши пази безмълвно във времето...

Есенен бръшлян (след 1732г.)



 
Огата Кензан (1663-1743)

Този японски творец не само рисува, но и допълва визуалното с поетичното. Погледнете дясната част на картинката – там собственоръчно го е изписал. Комбинацията, която се получава е наслада за сетивата на любителите на този тип изкуство.


Представям моя превод и интерпретация на този стар стих:

Макар не още есен
Ветрен порив ме догонва
През борови иглички
Пурпурни листа бръшлян
От раз помита
От ужас съм облян.

-----------------------------------------------------------------------
Пускам линк на две други мои публикации на тема японски гравюри в блог.бг. Ако някой иска да прочете повече може да го направи тук или тук

А от мен – хубава вечер и слънчев вторник! При необходимост от ремонт на битова техника все още съм на старото място. 

Който има възможност да посети Ню Йорк в скоро време, може да се отбие в Метрополитън и за мен ;)

четвъртък, 20 септември 2012 г.

Морски есенен пейзаж от Майстора

Представям една  своя картина на тема морски пейзаж през клонките на дърво, чиито листа са обагрени в цветовете на есента. Мястото реално съществува близо до Балчик.

Рисувана е върху дърво с акрилни бои и фини четки. Рамката на картината представлява стилизиран прозорец. Първоначалната идея беше да направя дори и крила със стъкла на прозореца, но реших, че ще изглежда претоварено за окото и ремонтирах в движение оригиналния замисъл.

Завършена е в този си вид преди няколко години. 


И есенното море има своята красота.


сряда, 19 септември 2012 г.

Ремонтите на телевизори са капчица в платното на живота, а есенното слънце ми намига свойски

Поизостанах малко с постингите, времето ми е изцяло посветено на работата – има достатъчно поръчки за ремонт на битова техника по домовете. Единствено графикът издъхва, претоварен от посещения за сервиз на телевизори, перални, а по-рядко в последно време и печки. Все още е топло, има достатъчно зеленчуци и плодове на пазара, вероятно хората хрупат салати в опит за икономисване на електроенергия, поради повишените й цени. Това без ирония...

За щастие днес се позатопли, слънцето погали софиянци с животворните си лъчи, а аз (макар и изморен) се разведрих от неочаквания щедър дар – ярка светлина озари по вълшебен начин иначе навъсената столица. И мен, в частност.

Вятърът играе на гоненица със Слънчо, който ту се скрива, ту се показва от облаците. Последните прииждат отново откъм Витоша и покриват все по-голяма част от небесната шир – първо синкави, после сивкави, а най-крайните дъждовно тъмнеят. Светът става като стара  черно-бяла снимка, после невидим фотограф-художник му възвръща пълноцветието и яркостта. Контрастно.


 

Старата тема – дали животът имитира изкуството или то – него...Изкуство за самото изкуство. Декаданс и естетизъм... 

Над това разсъждавам и крача.


 
           
  Франк Бернард Дикси, Страст (1892)

Не нося чадър, чантата с инструменти на рамото тежи достатъчно. Често се случва да имам повиквания за ремонт на различни електроуреди – телевизор и печка, пералня и тв, това прави задължително носенето на различни инструменти, без които нито една поправка на битова техника не би била възможна. А те си тежат на рамото на майстора. Особено на прибиране, ако съм понесъл някоя електронна платка в торбичка за домашна работа. Не всичко може да се ремонтира на момента.

Налага се и смяна на части в повечето случаи. Не знам каква точно би се оказала повредата, какви точно марка и модел ще се окажат повредените телевизор или съдомиялна, за да нося предварително тях с мен. Бих си спестил доста разходки из магазините. 

Но пък все още е топъл септември. Ухае на печени чушки покрай блоковете, които подминавам – хората слагат зимнина, а може и да приготвят вечеря, което пък ми напомня, че не съм слагал и залък в устата си цял ден. Ако не броим кафето с повечко захар, изпито на крак сутринта.


                       
                                      
Есенна пъстрота

Обичам тази есенна миризма – печените чушки ме връщат в дните, когато нямаше онова българско чудо на техниката за оцеляване през зимите – чушкопек и бабите печаха на тенекии по дворовете цели чували с чушки, патладжани, после с часове бъркаха в огромни тави доматено-червената лютеница над тлеещите въглени...Нищо общо с купешката...

Крача и си мисля как довечера ще си пекна на котлона на печката и аз няколко есенни чушки да ми замирише на спомен, на дим, на детска лудория, на комат от пресен хляб, набързо отчупен, с немити още ръце, едва захвърлил училищната чанта, бързащ да се включа в приключения с махленските хлапетии, а  щипката шарена сол, с която е поръсен хляба, дразни обонянието ми.

Кихам, развълнувам от експресивността на отколешното видение.

Ей, облаците!

 Слънцето ми намига дяволито.

Това е живота – контраст, за да видим доброто и лошото, да усетим истината и фалша, да се насладим на красотата на различните проявления на изкуството, сравнявайки го с понякога принизена за амбициите ни действителност.


       
         
   Данте Габриел Росети, Лейди Лилит (1868)
                    

петък, 14 септември 2012 г.

Петък вечер - време за любов!

Петък – ден на майстора. Майстор, майстор, ама цял ден обикаля из София – купи части за телевизор, но преди това проучи къде ги има и съответно – цената е най-добра. Качеството също. Разгледай внимателно електронната платка на един телевизор, локализирай повредата, ремонтирай я. Уговори посещения при клиентите като напасвате времето си – единият иска рано, другият – може да се съобрази с мен.

Лошото е, че трябва да правя разходки из столицата от Борово до Обеля и после до Дружба, а ако изникне нещо спешно за сервиз да поема поръчката. Ех, тоя правителствен хеликоптер колко хубава работа би ми вършил! В Борово метро няма. Едва ли ще се режат лентички скоро по този повод. Поне едва ли сегашният премиер. Като се знае с какви темпове станаха предните линии, може и да е следващото столетие. Ако телепортацията тогава (все още незнайно кога) няма да се се практикува масово. Няма да има зависимост от цени на бензина, няма да дупчиш билетчета, гратис ще преминаваме (вервам си!) през пространствено-времеви портали.

Сега обаче следва връщане по темата и в настоящата привечер.

Прибиране в къщи – навън съм майстор на ремонтите на битова техника, в къщи съм главно съпруг (всички поправки спадат в тази графа – осветление, отопление, практическо приложение на печка, разбирай готвене).

Влизам и чувам равномерното въртене на пералнята. Чака ме прахосмукачка за смяна на хартиеното пликче-контейнер за битовите ни отпадъци, справям се за отрицателно време. Хигиената е важно нещо, след което ми се връчва пароструйка, купувана в предкризисните времена. Разходка с нея из панелката, включена естествено, парата излиза под налягане и издава съскащ звук.

Хайде и до Билата отсреща, зелен чай, кафе за машинката утре, малко сиренце и разни дребни нещица, които не са с контролирани цени, но без тях не може. После по пътечката и до аптечката.

Връщам се и от вратата ме посреща домашното духче-пухче, изтъкано от любов. Разперила персийската опашка, нежно провлачва гласче и ме обикаля упорито. Иска да я взема. Свива се в ръцете ми, притихнала и мъркаща – колко душа има, а и то иска внимание и ласка, какво остава за нас, човеците.

Нещо просветва – малката камера в ръцете на съпругата ми и запечатва завинаги този финал на един петъчен ден, пълен с ремонти, телевизори, перални, магазини, градски транспорт, първи есенен дъжд и дългокосместа рошава милувка от  едно малко коте.

У дома. Уют.

Стоп на ремонтите. Денят на майстора приключи.

Петък вечер – време за любов.


           

вторник, 11 септември 2012 г.

Испанска пъстрота с вариации на тема лято за ремонт на тъжна душа

Денят е пълен с неосъзната тъга. Не защото лятото се изтърколи като стара потъмняла от времето монета и есента прави първи крачки, а защото в мен се прокрадва едно усещане, че улисан в ежедневните си ремонти на стари или съвсем нови телевизори и перални нещо съм пропуснал. Неосъзнато, нежелано, а на практика така се е получило. А именно – част от живота си отиде заедно с царевичните коси на лятото – прегорели под жежките лъчи на слънцето, поопърпани от шепота на вятъра. Изчезнаха, няма ги.

                

                                             
Redon

Така и летните дни, прекарани в оплакване от африканските горещини и от необходимостта да обикалям по улиците на София, за да се придвижа сред мараня и бензинови изпарения до поредния адрес, където ме очакваха за сервиз на някой електроуред или най-общо битова техника. Излишно е да казвам, че вечерта самият аз бях за ремонт – навъртял километри под палещите лъчи, с туптящи от умора ходила, жадуващ хладен душ и лека вечеря.




                                       Josep Maria Vayreda Canadell (1932-2001)


Есента пристъпва, все още плахо, като момиче от провинцията, което идва само за пръв път в големия град, оглежда се с надежда да види позната физиономия, но покрай нея профучават луксозни коли, шумни трамваи и тълпи начумерени хора. Идва новият сезон и се усеща и по захладнелите утрини, чаршафът, с който покриваме спящите си тела призори, се оказва недостатъчен. Пощипва ни лек хлад по ходилата, които стърчат голи изпод чаршафа с десен на делфини на син морски фон. Дори пухкавелката, вчера сутринта се намърда на леглото и долепи гръбче до моето, почувствала лекия студ на септемврийската заран. Хитро коте е, винаги знае как да се грижи за себе си – нейните интереси са първостепенни.

        

                                                            Joachim Sorolla (1863 - 1923)


С лека тъга е напоен днешният ден. Старата монета, която се изплъзна измежду пръстите ми потъна в процеп на напуканата от лятното бездъждие земя. Безвъзвратно си отиват дни и хора, сезони, чувства и надежди. Дори да се завърне пак след време, нещо мъничко ще е, но ще е друго. Различен ще съм и аз. И да простя това, че си замина без да спре за сбогом, дали ще мога да забравя?

            
                      
                                         Joan Miró (1901 - 1983)


Ех, лято многоцветно, оставяш спомени и рани, едно море и нашите длани...

 
                                Francisco Sans Castano 

 
Малко испанска пъстрота с вариации на тема лято.

 

* Изкуството е лъжа, която ни кара да осъзнаем истината.


* Отлагай за утре само онова, което искаш да остане несвършено и след теб.

* Не остаряваме, само ставаме по-зрели.

Пабло Пикасо







неделя, 9 септември 2012 г.

Лазерна джаджа-ключодържател прожектира виртуална клавиатура

Тази лазерна джаджа, която изглежда като ключодържател, прожектира виртуална клавиатура върху маса или друго гладко пространство и интерпретира движенията на вашите пръсти като ги предава към вашия PDA (Personal Digital Assistantмалък преносим компютър без собствена клавиатура).

 

Малко background инфо: По-съвременните PDA модели имат цветни екрани и аудиовъзможности, което прави възможно използването им като им като мобилни телефони/смартфони  или портативни media players. Много PDA-устройства имат достъп до Интернет, интранет (частни мрежи на организации или институции) или външни мрежи чрез Wi-Fi или Wireless Wide-Area Networks (WWANs). Една от най–значимите характеристики на PDA е наличието на сензорен екран (touchscreen) или друго устройство.

Новаторската лазерна технология прави възможно прожектирането на виртуалната клавиатура върху всяка гладка повърхност. По този начин  може да превърнете маса, плот, бюро и други сходни повърхности в мини офис или работно място. В динамични времена трябва да се реагира бързо, а не всички намират за удобни малките клавиатури на смартфони или iPad, особено ако трябва да се вкара по-обемен текст. 

Надпреднала оптична технология проследява движението на пръстите. Свързва се с помощта на безжична Bluetooth® технология (те са с малък обхват и могат да се кънектнат с  близко разположени устройства като PDA, мобилни телефони, джобни компютри, принтери и др. Така се създават временни връзки между тях, а хубавото на технологията е, че настройките са бързи и лесни.)




Виртуалната клавиатура се кънектва безпроблемно с лаптоп, таблет или смартфон. Поради компактните си размери е много удобна за носене по всяко време. Може да издържи до 2 часа режим на работа без зареждане. Работи с литиево-йонни батерии, приложен е и съответния USB кабел и ще се продава за около $100 от първи октомври през интернет сайт.


петък, 7 септември 2012 г.

Ден с ремонти на телевизори и перални, а вечерта - забавления с технологии и джаджи виртуални

Новите технологии в домовете и офисите - кой не иска да е в крак с времето?! Ето някои идеи, по-скоро за забавление, отколкото за непосредствено приложение в българския бит. Всъщност, младите хора са по-склонни да изпробват нетрадиционни и нестандартни мебели и декорации,  това е присъщо на възрастта. Но и ние, попреминалите първа, че и втора младост, имаме право да погледаме и помечтаем. Или да се посмеем.

Стерилната бяла атмосфера на стаята се разчупва от твърде нестандартния дизайн на комбинацията ливада плюс диван в едно - получавате усещането, че сте на открито докато похапвате пред телевизора. Идеята за присъствието на околната среда в ежедневието. Гласувам за дивана-ливадка, другото е твърде минималистично за вкуса ми.





Нищо крайно оригинално, но става за декорация на подходящи помещения и съответен повод. За градинско парти може да стои красиво на масата за осветление и настроение.



От типа - направи си сам. Разчистете мазето или килера и все ще намерите някои елементи, от които да сглобите нещо подобно. Използвайте и въображението в голяма степен.



                                 


Електрически крушки, този път в нова форма - плоски. Ако изпробвате, информирайте ме относно работата им.


                                                   


Крушката е разцъфтяла есенно златна. Въпреки складовото помещение или именно поради тази причина. Понякога е достатъчно толкова малко, за да променим света около себе си и да озарим деня си.



Свежо, пролетно настроение само с няколко прикачащи се детайли. Приятни, ненатрапчиви цветове и форми превръщат скучния кабел в разцъфнала клонка.

Ако носите в сърцето си зелена клонка, птичето само ще долети. - Лао Дзъ 

Сетих се за тази мисъл, макар казана с друг смисъл. Когато сме готови в душата си, хубавите неща се случват сами. Трябва да имаме очи и сърце, за да видим и да се радваме на дребните нещица в живота.



                                    

Още малко лично пространство за естетически и физически комфорт - всичко е на една ръка разстояние. Изкуството да си доставяш радост - книги, близост до картини, когато умът релаксира по подходящ начин, тялото заслужава същото. Оборудвано е с настолна лампа и сгъваема маса за писане.





Протектор за клавиатури - писна ми вече от трохички под клавишите. Кафе още не съм изливал, но никога не е късно. Прозрачен - в случай, че не сте усвоили десетопръстната система на писане. Одобрявам! Ще си хрупам солетки и чипс на воля!



Ето и тостер, където ще изпечем филийките. Става за чанта (вижте по-долу коя точно), подходящо за офис (докато не подпалите нещо или на шефа не му замирише на прегоряло).




Пликче за съхранение на приготвените сандвичи. Пази от крадливи ръчички и гладни устички. Кой ще иска да се нахрани на аванта с мухлясал сандвич?




Всичко това в чантичката, декорирана с компютърни клавиши и хайде на работа или у дома - според часовете на деня. 



                                  


На мен ми е все едно обаче, защото съм с плаващо работно време, без почивен ден, а сега покрай празничните дни има доста поръчки за ремонт на битова техника по домовете, защото повечето колеги явно почиват. Пък нямам село да варя компоти, а на скъпия ток на електрическата печка да се прави зимнина не е здравословно за джоба.

Имам и други причини, които ме задържат за момента в София, та поправките на телевизори, перални и други повредени електроуреди няма да ми се разминат, нито сервизът на дребни електроуреди и електроника. (ТУК съм)

Което няма да ми попречи да ви пожелая спокойна вечер и много настроение - предстоят още цели два дни почивка!

сряда, 5 септември 2012 г.

Лятно-есенен сюрреалистичен постинг без повод от Майстора

* При никакви обстоятелства не вземайте сънотворно и слабително едновременно. Д. Бари

* Има много по-важни неща в живота от Фейсбук и Туитър, като например да си пиеш бирата пред телевизора.

* Животът е много дълго телевизионно шоу без дистанционно.


       

* Не се страхувайте от съвършенството, така или иначе  никога няма да го постигнете. Салвадор Дали

* Когато съседът изгуби работата си е рецесия, а когато ти останеш без такава е депресия. Хари Труман

* Животът никога не стига, парите също. Б. Брехт




* Ако някой се усмихва когато нещата не вървят както трябва, значи е намерил кого да обвини за това. Робърт Блок

* Ако фактите не пасват на теорията, променете ги. Айнщайн

* Преуспял е този мъж, който печели повече, отколкото може да похарчи съпругата му. А преуспяла жена е онази, която може да намери такъв съпруг. Лана Търнър

* Големият въпрос, на който не мога да дам отговор, е „Какво иска една жена?”. Фройд

* Хората рядко успяват, освен в случаите, когато им харесва с каквото се занимават. Дейл Карнеги





* Най-голямото ми  удоволствие в живота е да стана сутрин и да се втурна към пишещата машина, защото ми е хрумнала нова идея. Рей Бредбъри


* През повечето време не се забавлявам достатъчно. А през останалата част – въобще. Уди Алън

* Може и да доживееш до сто години, ако откажеш всичко, заради което си струва да живееш толкова дълго. Уди Алън

* Сексът е единствената утеха, когато не можеш да получиш любов. Габриел Гарсия Маркес


       

* Страхът и бездействието са собствените ни пречки към успеха.

* Надпис в сервиз:
Ако колата ви не е развалена, то оставете това на нас!

* Времето е естествен контрол над събитията – гарантира, че няма всичко да се струпа наведнъж.


Преводът и интерпретацията на цитатите са мои.

Събрал съм различни теми и автори на едно - забавни, сериозни, насочващи към размисъл – усеща се типично септемврийския полъх – лятото още е тук, но се долавя навлизането на новия сезон – пълен с багри, вкусове и аромати.

Животът е едно голямо платно и всеки рисува със собствената си четка според възможностите и дарованието си. Добавил съм и сюрреалистичен елемент – свободен разум и изразяване на подсъзнателното. Салвадор Дали – неподражаемият стил, досетихте се вече, нали!


            

Майсторът ви пожелава спокойни празнични дни, изпълнени с много топлина и светлина.


А при нужда от ремонт на битова техника, може да ме намерите ТУК без почивен ден.