сряда, 8 август 2012 г.

Бюро, което няма да използвам за ремонти, малко спомени и Дж. Джойс

Ако не ми се налагаше да обикалям София и в мраз, и в пек (най-буквално и уморително), за да посещавам клиенти по домовете за извършването на различни ремонти на електроуреди и сервиз на битова техника, то бих предпочел да работя на едно ето такова бюро, което има фасон  на  Мини Купър от седемдесетте години.


      
Помня как когато бях студент първа година във Варна, помолих баща ми за финансова подкрепа срещу връщане, за да купя подобен Mini Cooper. Отговорът беше какъвто се и очакваше, в стил "Онова писмо, в което искаш пари - не съм го получил", но от тогава тези малки симпатични колички са ми страст. 

Нали знаете -  неосъществен мерак чопли душицата за цял живот, а осъществиш ли желанието - губи се интерес и вечно търсещия наш дух човешки се отправя към нови посоки. 

Не съм от хората, които биха се чувствали добре, ако цял ден се налаше да работя на бюро - обичам динамиката, движението, действието. Това бюрце обаче определено има нещо притегателно като магнитче, което си пуснал в чантичка с пирони, винтове и по него може да откриеш дребен детайл, който си мислил, че е изгубен, а случайно откриваш там.

Мини Купърите винаги ще ме връщат в годините, когато бях млад и окрилен, ще ми напомня за баща ми, в невидима връзка с миналото, като героят на Джойс с картофа в джоба - пипне го и си спомня за майка си. 

Съвсем в модернистичната техника - поток на съзнанието (разкриване на всички чувства, мисли и усещания на литературния герой чрез съзнателно търсен психологически реализъм), за един от чиито създатели се смята именно Джеймс Джойс, се сещам, четеното преди малко в Днес.бг - Паулу Коелю - комерсиалният преписвач на легенди и притчи си позволява да оспори стила и смисъла на Одисей на ирландския писател, квалифицирайки го като "вреден за литературата"...

Ето от бюрото с фаца на Мини Купър, се докоснах до толкова теми - моята младост, покойният ми баща, литературата от модернистичен до постмодернистичен период - един безкраен океан от автори, творби, шедьоври и малко приказки за глуповати дами с любов към модата. 

Платката за довършване на поправката на един телевизор стои на масата до старото ми другарче - лаптопа, май ще остане за утре. Защото моето другарче в живота ме чака за вечеря...да я приготвя...



Човешките грешки са двери към нови открития. Джеймс Джойс

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодаря, че коментирахте! :)