вторник, 1 май 2012 г.

Първи май - празник на кризата

Дали е уместно и удачно по време на криза и безработица, обхванала трайно и повсеместно трудоспособното население на изстрадала България да отбелязваме ден на труда? Колко средностатистически домакинства са останали незасегнати от влошаването на икономическата среда, в колко семейства всички членове се трудят? Дори не е тайна, а и профсъюзите нехаят, че хората са принудени заради физическото оцеляване да работят без трудов договор (рискът от глоба е за тях), на половин работен ден (по договор), на минимална заплата.

Тогава какво му е празничното и защо сме принудени да дремем по къщите, отговорете сами. Който има картофи - може да ги копа, полива, сее, но аз в София нямам, родната Добруджа е далече, а горивата са скъпи, пък и там съм градско чедо - та съветите в областта на аграрните самодейности не са ми в кръвта. А и не може всички на картофи да караме.

За ремонт, цялостен и незабавен ремонт плаче нашето общество, социална система! Ремонт не само на държавните сгради с нашите пари, а ремонт на стандарта на живот и ремонт на трудово-правните отношения. Ремонт на жалкото вегетиране, което някои наричат живот!

Хубав празник беше Първи май преди години - нови дрешки, семейни обяди, почерпка в ресторант с колеги и приятели. Настроението беше тържествено. Не съм защитник на старото, всяко нещо се ражда, развива и отмира. Но имахме работа, имаше повод за празнуване, беше различно.

После следваше най-хубавия български празник, този на Буквите.

За моя радост - това е друга тема!







                


Едно заблудено чаркче, част от машината, с младежки плам се готви да промени света!

1 коментар:

  1. С цялото си сърце ми се иска да кажа, че не си прав (може на "ти", нали? :) Но аз си знам как стоят и при мен нещата..

    ОтговорИзтриване

Благодаря, че коментирахте! :)