четвъртък, 12 април 2012 г.

Размишления по никое време

http://www.youtube.com/watch?v=jHWPFMJgPPI&feature=player_embedded

http://www.youtube.com/watch?v=7DaAKZormFg&feature=player_embedded

http://www.youtube.com/watch?v=tSvyuCaL9pc&feature=player_embedded


Малко след 3 и половина е. Нещо ме чопли и не мога да заспя. Свил съм се на възможно най-неудобното място, уж да не преча - в ъгълчето на дивана, на ръба на малка маса. Излишно е да казвам, че единственото осветление идва от монитора на лаптопа.

На креслото до мен блажено похърква пухкавата разкошотия, тип подвижна плюшена играчка, много нежна и добродушна. Лакома също. Ако беше човешко същество сигурно цял ден щеше да снове между печката и хладилника, като от време на време потършува за нещичко в шкафа.

Уж съм изморен - днес, т.е. вече вчера поправих един издъхващ телевизор, позакрепих го и му вдъхнах живот за още известно време. Ремонтирах и една поостаряла перална машина, нещо проблем с електрониката, поради неправилна и некомпетентна манипулация. Често се случва, ясно, че не всеки е техник, майстор или електроинженер (едната ми специалност), но всеки може да чете книжките с упътвания. Ръководствата за правилна употреба са именно за това.

Много наставнически взех да звуча, още малко ще размахам пръст. Нетипично за мен поведение. Може да ми влияе луната, може да съм се  презаредил с електроенергия от всички тези ремонти на телевизори, печки или каквото техническо електроуредче се повреди. Може да съм станал свръхчувствителен на различни електромагнитни лъчения, трептения, може някоя извънземна цивилизация да се опитва да установи контакт с мен, знаят, че съм отколешен фен!

Не изключвам възможността някой висш разум да се пробва да достигне до другите, да премина през собствената си Голгота, носейки кръста си толкова време. Смирението е добродетел, но търпението понякога се превръща в недостатък. Дали  във всеки смъртен дреме по един предател, по един Юда, който чака удобен момент, за да покаже двуликата си същност, да падне толкова ниЗко за презрените 30 сребърника?



                 
 
                            Мозайка от 12 век



Да възкръсна - май не искам. Не тук и не сега. Остава в мен едно усещане за голяма измама, отнети възможности за кариера и развитие - не ме бива в мошенически и тарикатски сметки (не заради мистичната висша сила, а заради собствените ми скромни морални ценности). Да, никой не ми е забранил, но и не ми е помогнал, останалото е ясно на повечето тук.

Наближава важен празник. Празник на себеотрицанието в името на останалите - грешници, блудни, неверници. Кой би се жертвал в днешните вълчи времена за спасението на тези, които презират слабите и се отричат от вяра и желание за прогрес.



                

                                                               Тинторето, 1594

Следните извадки от Книгата на книгите бих искал да споделя с вас, провокиран от необичайния час на постинга на неспящ майстор, раздиран от собствените си въпроси за битието и търсещ начин за един по-пълноценен живот.


  1. Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мене. Йоан 12:46
  2. Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто. Лука 6:45
  3. Всичко е възможно за този, който вярва. Марк 9:23
  4. Всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях. Матей 7:12


                      

                                                             Тинторето, 1594


С надеждата да бъдем по-добри, да се подкрепяме и много, много космическа любов да цари трайно между нас, смъртните.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодаря, че коментирахте! :)