неделя, 1 април 2012 г.

Първоаприлски ремонти

Подремвам кротко на диванчето и сегиз-тогиз хвърлям по един поглед към  работещия за фон телевизор. Вън е студено, вали, не ми се мърда. Хич на изглежда да е първи април вече, прилича на края на февруари.  И в този миг – телефона ми звъни. Някой се обажда за ремонт най-вероятно. Не съм сгрешил.

- Ало, майстора ли си? – пита мъжки глас.

Съм.

–  Ела у Бояна, ГръмнАха бушоните и са не стига, че съм сам като куче, ами и не мога да се гледам по телевизията. Три телевизора има, а нито един не работи. – Този леко насечен говор не мога да го сбъркам с друг. Бойко! – То мога и сам, ама нека има работа, че да не са оплакват после лентяите – продължава той. – До 30 минути да си дошъл! – и разговорът приключва. 

А така – мисля аз – само да не сгафя нещо, че знае ли се какво може да се случи после.

Телефонът ми отново надига глас, а още не съм се освестил от разговора с Бойко.


Ало, майсторе – женски глас, чувал съм го и него някъде – В неделя закусваме мекици, да знаеш.

Ами закусвайте си, аз какво общо имам с това, чудя се сам.

Замесила съм кило, кило и половина брашно, втаса хубавичко и тъкмо слагам тигана – и печката – аааа, сетих се, госпожа Искра ми се обажда. Толкова мекици няма кой друг да приготви за закуска. – Печката нещо се повреди или котлоните нещо не загряват, трябват ми и двата, как се пържат толкова мекици бе, момче. Идвай, че сме гладни, а и тестото ще превтаса. Ако се справиш с ремонта качествено, ще те почерпя с вкусна мекичка. 

Е, как да я оставиш без закуска жената, и тя душа носи.

Вече навличам дънките, когато телефонът отново прозвънява. Какво става днес, питам се. 
Ало, майсторе, проблем с пералнята – приятен дамски глас, с леко самоуверена нотка. – Трябва ми спешно да изпера едни кирливи ризи на бившия и да си ги носи в партийната централа. 

Да, ясно – госпожа Капка. Щом става въпрос за бивши, лесно се ориентираш в ситуацията.
Проблемът е с центрофугата – обяснява тя. – Ще дойдете, нали?


Ще, кой смее да отказва нещо на хубавица като нея, а?

От спокойна и мързелива неделя, се получи фул макс програма за ремонти. И в потвърждение на мислите ми – самсунгът отново набира скорост и познатата мелодия оглася коридора.

- Ало, майстора – почти басов глас отсреща – Електрически самобръсначки поправяте ли?

Недочакал отговор, решителният глас продължава сякаш дава команди на цяла рота:

Парламента, вратата с надпис Председател. Чакам!

Защо реших, че е мъж – та това е госпожа Цецка.

Обаче с тази самобръсначка нещо се подведох. Самобръсначка – тя е за мустаци. Нещо ме докосва по лицето, нещо меко, но гъделичкащо – дали не е мухичка, но по това време, ранко ми се струва. Махам небрежно с ръка и усещам нещо пухкаво и голямо. Отварям очи – насреща ми рошавата муцунка с дълци бели мустаци на персийската ни любимка. Задрямал съм на дивана и тя дошла да ме подуши по лицето и да се гушне до мен, студеничко й е и търси топлинка.

Отдъхвам си с огромна доза облекчение. Никакви ремонти, никакви! Няма телевизор, няма мекици, няма мръсно бельо, няма, няма!

Сън, просто сън, първоаприлски.

Подсъзнанието ми изиграло шеговит номер, но се събудих леко поизпотен, признавам.


    


                          Я да го видя този с ремонтите!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодаря, че коментирахте! :)