Подремвам кротко на диванчето и сегиз-тогиз хвърлям по един поглед към работещия за фон телевизор. Вън е студено, вали, не ми се мърда. Хич на изглежда да е първи април вече, прилича на края на февруари. И в този миг – телефона ми звъни. Някой се обажда за ремонт най-вероятно. Не съм сгрешил.
- Ало, майстора ли си? – пита мъжки глас.
Съм.
– Ела у Бояна, ГръмнАха бушоните и са не стига, че съм сам като куче, ами и не мога да се гледам по телевизията. Три телевизора има, а нито един не работи. – Този леко насечен говор не мога да го сбъркам с друг. Бойко! – То мога и сам, ама нека има работа, че да не са оплакват после лентяите – продължава той. – До 30 минути да си дошъл! – и разговорът приключва.
А така – мисля аз – само да не сгафя нещо, че знае ли се какво може да се случи после.
Телефонът ми отново надига глас, а още не съм се освестил от разговора с Бойко.
– Ало, майсторе – женски глас, чувал съм го и него някъде – В неделя закусваме мекици, да знаеш.
Ами закусвайте си, аз какво общо имам с това, чудя се сам.
– Замесила съм кило, кило и половина брашно, втаса хубавичко и тъкмо слагам тигана – и печката – аааа, сетих се, госпожа Искра ми се обажда. Толкова мекици няма кой друг да приготви за закуска. – Печката нещо се повреди или котлоните нещо не загряват, трябват ми и двата, как се пържат толкова мекици бе, момче. Идвай, че сме гладни, а и тестото ще превтаса. Ако се справиш с ремонта качествено, ще те почерпя с вкусна мекичка.
Е, как да я оставиш без закуска жената, и тя душа носи.
Вече навличам дънките, когато телефонът отново прозвънява. Какво става днес, питам се.
– Ало, майсторе, проблем с пералнята – приятен дамски глас, с леко самоуверена нотка. – Трябва ми спешно да изпера едни кирливи ризи на бившия и да си ги носи в партийната централа.
Да, ясно – госпожа Капка. Щом става въпрос за бивши, лесно се ориентираш в ситуацията.
– Проблемът е с центрофугата – обяснява тя. – Ще дойдете, нали?
Ще, кой смее да отказва нещо на хубавица като нея, а?
От спокойна и мързелива неделя, се получи фул макс програма за ремонти. И в потвърждение на мислите ми – самсунгът отново набира скорост и познатата мелодия оглася коридора.
- Ало, майстора – почти басов глас отсреща – Електрически самобръсначки поправяте ли?
Недочакал отговор, решителният глас продължава сякаш дава команди на цяла рота:
– Парламента, вратата с надпис Председател. Чакам!
Защо реших, че е мъж – та това е госпожа Цецка.
Обаче с тази самобръсначка нещо се подведох. Самобръсначка – тя е за мустаци. Нещо ме докосва по лицето, нещо меко, но гъделичкащо – дали не е мухичка, но по това време, ранко ми се струва. Махам небрежно с ръка и усещам нещо пухкаво и голямо. Отварям очи – насреща ми рошавата муцунка с дълци бели мустаци на персийската ни любимка. Задрямал съм на дивана и тя дошла да ме подуши по лицето и да се гушне до мен, студеничко й е и търси топлинка.
Отдъхвам си с огромна доза облекчение. Никакви ремонти, никакви! Няма телевизор, няма мекици, няма мръсно бельо, няма, няма!
Сън, просто сън, първоаприлски.
Подсъзнанието ми изиграло шеговит номер, но се събудих леко поизпотен, признавам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Благодаря, че коментирахте! :)