събота, 31 март 2012 г.

Душата рее се в полет, в един следобед с дъх на пролет...

Точно такъв усещам деня днес - последния от така непостоянния март. Мрачен, хладен, начумерено небе, но във въздуха витае пролетно настроение и ако черешовите цветчета не са се разпъпили все още по клонките, това е станало вече вътре в мен.

Слънцето пробива сивкавия воал на небето и свенливо хвърля по едно око към земята. Тук сме и чакаме неговата топла милувка, за да се отрупат с цвят и дадат плод мечтите ни.

Днес съм разредил ангажиментите, все пак не е възможно всичко около мен да се върти само около повредена битова техника, било то перални, печки или безкрайните повиквания за ремонти на телевизори. Българинът, според броя на поправките, може да ходи гладен, неизпран, но без любимия сериал-боза - не може да оцелее. Явно има нужда да намери спасение от битовизмите в сладникавите филмчета и поредици от кошмарни реалити формати.

На мен обаче ми е необходима и малко естетика, която реших да споделя с вас - тази красива японска литография. Всеки има своите слабости и дребни изкушения.







Майсторът ви пожелава спокоен следобед с дъх на пролет !

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодаря, че коментирахте! :)