събота, 10 март 2012 г.

Снощи сънувах, че някой ме обича...

Няколко съвсем неподредени мислички, едновременно отпивам от съботното кафенце и се опитвам да надмина собствения си рекорд по бързина на писане с два пръста по клавиатурата.

Хубаво нещо е да забравиш и простиш, но дали винаги не остава нещо като драскотина върху гладката, макар привидно, повърхност на отношенията. Или поне някой белег в душата. Със сигурност остава и той е видим единствено за теб. Споменавал съм, че най-трудни са ремонтите на чувства, спомени, душа. Трудни, неспокосани, не пeрфектно изпипани.

Колко хубаво би било да имаше някакъв чип - сменяш наранената част и си като нов - няма болезнени въпроси и парещи спомени, просто си като нов, чисто нов, неизползван, ненаранен, все едно изваден преди минути от опаковката.

Какво пък - хора сме, отпивам малка глътка от поизстиналото кафе, прощаваме, поне правим опити, напъваме се да забравим болка и охладнели като кафето ми чувства, и то така - живота минава ли минава с бясна скорост, а ти стоиш и чакаш да се позабави въртележката и да скочиш в движение, за да не ти изгори билета, който стискаш здраво в дланта си.

Чувствата не можеш да хванеш в шепа, те са на най-сигурното място - вътре в теб и не си техен господар. Идват и се появяват от само себе си, няма контрол, няма резервни части за наранените, няма любимия  бутон на майстора рестарт. Така е.

А закъснелите чувства помагат или пречат на душевния мир?

Снощи сънувах, че някой ме обича...

Чудесна песен, чудесна стара песен за начало на деня ми.

Ремонтите тепърва предстоят - дали този път не толкова типичните и технически обикновени телевизори, изнемогващи перални и стачкуващи печки или нещо далеч по-различно по своята същност, все са ремонти и крайният резултат трябва да е удовлетворителен, ако не положителен.

Хубав втори съботен ден през март.
 
 
 
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодаря, че коментирахте! :)