понеделник, 5 март 2012 г.

В предпролетните хоризонти - уикенд без ремонти ;)

Присъствието на пролетта, макар почти ефимерно все още, се усеща. То е онзи леко сладък гъдел, който усещаме в душите си, в онази неосъзната тръпка на предчувствие за положителна промяна, в усмивките на все повече случайно подминаващи ме хора по улиците, в неуловимия дъх на зараждащия се цветен живот.
Поради естеството на работата, с която се занимавам в последно време, не мога да си позволя да отсъствам от София, особено през уикендите – тогава най-много ме търсят за извършването на различни ремонтни дейности на електроуреди по домовете. Миналата седмица намерих малка пролука, е, отказах 3-4 ремонта, които според собствениците бяха спешни – но как да обясня, че на 3 март не работят магазините за резервни части и не всичко зависи от мен въпреки желанието ми да помогна. Здраве да е, като не могат да изчакат до понеделник – намерили са друг майстор, има ни много – кой от кой по-специалист. Има даже дипломирани техници – каквото и да значи това.
Идеята беше – успях да си позволя малка семейна разходка до южна България след заслужен труд – и там, в онази част на нашата родина присъствието на пролетта е почти реално, по-топло, по-друг, по-топъл въздух, по-леко облечени хора. В събота следобед слънцето блестеше ярко и закачливо, котаците, изморени от търсене на любов, лениво се напичаха на топлите му лъчи, бе спокойно, тихо, но за съжаление – все още никъде нямаше зелени стръкчета трева – символ на надеждата за нов живот след дългата, студена зима.
Няма да чакаме още дълго – пролетта е изпълнена с живот и любов, тя е като сътворението – все ще се случи, отново и отново.
Усмихната и хубава седмица, с предчувствие за завръщащата се пролет!






– Я виж какъв прекрасен ден - излез и поиграй навън!
И той послуша мама...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодаря, че коментирахте! :)