петък, 6 януари 2012 г.

Сняг, Едвард Григ и един майстор-техник

Самотен скитник съм, мисля си, докато крача с тежка чанта, пълна с всевъзможни уреди, инструменти, резервни части (служещи за поправка на печки, телевизори, перални и какво ли още не) из заснежените софийски улици. Това автоматично означава, че снегът, макар и съвсем пресен и нов, вече е мърляв като сетренцето на просяка, с когото се разминах преди малко в подлеза. Покрай мен минават хора, понесли тревогите и проблемите си като огромни раници по гърбовете си, крачат ли крачат и те без да погледнат настрани. Дори тумбата ученици, които ме настигат на светофара, изглежда притихнала, съвсем не по детски. Сипе се сняг, а сутринта валя дъжд. Довечера ще стане студено и от сега мога да си представя ледовитите пързалки, в които ще се превърнат улиците. Дори и да ги чистят в централната част, по кварталите ще си имаме безплатна пързалка. Всъщност не е съвсем безплатна – цената се измерва с брой пострадали крака, ръце и други части, които се разминават по-леко. 

Типичен януарски ден – мрачен, прилично студен, сняг вали, вали, вали, а настроението - и то под нулата – минорно. В главата ми зазвучава лирична мелодия, сътворена от норвежкия композитор-романтик Едвард Григ. Идеално пасва на сивия ден и разположението на духа ми към настоящия момент. Опитвам се да се откъсна от действителността, да забравя хлъзгавите улици, претъпканата чанта с технически приспособления за ремонти на всевъзможни електроуреди. Представям си снежинките като миниатюрни бели цветенца-балеринки, танцуващи изящно под звуците на пианото на композицията на Григ. Става ми по-приветливо и виждам искрици на фона на сивия тъжен ден, вътрешно се усмихвам и макар  унил да ми се вижда света, имам усещането, че съм надскочил и превъзмогнал собственото си невесело настроение...

Самотен скитник е сърцето, което не знае да обича и не умее да се радва да простите и обикновени мигове в живота, които може сами да си доставим...
А, ето неусетно съм стигнал – 43А, етаж 2 – тук съм, за да ремонтирам телевизора на една възрастна дама. Махам ръкавицата и натискам звънеца.









http://www.youtube.com/watch?v=kkLOnuodAWc&feature=player_embedded

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодаря, че коментирахте! :)