петък, 25 ноември 2011 г.

За допирните точки на метъла и чая или как майсторът ремонтира болно гърло ;)

 




Тази студена ноемврийска вечер, подсмърчащ, кашлящ, чувстващ се като всичко останало, само не като човек в прилична кондиция, а какво остава за майстор, тази песен на шведската doom/death metal банда отразява отлично какво точно е светоусещането и настроението ми - малко мрачно и подтиснато - следствие на физическата отпадналост.

В сезона на настинки, грипни и респираторни заболявания повечето минават през сходни състояния на тялото и ума. Тогава се запитвам как може човечеството да лети в космоса, да борави със сложна техника и материя, да контролира толкова много природни процеси, а да не е открило лек за тези уж елементарни заболявания. Или е открило, но има други конспиративни причини - например да продават не много помагащи скъпи лекарства или дявол знае още какво ли не.

Как ремонтирам гърленцето ли - по бабешки - чайче от мащерка, мента, лайка, топла супичка, изцедени пресни лимончета, мед (ако има истински, този от супера на мен не ми помага, признавам си). Една седмица, знаем, отива. Но кой си седи в къщи зради запушен нос и кашлица, освен децата, и то във времена на криза! Ако беше телевизор - да му сменя повредената част с нова, но как да си сменя запушения нос с нов, а? Почти се размечтавам при мисълта за хрумналата ми идея - ново носле и край на посмърчането, кихането - ехаааа, кеф! Комплект нови бели дробове и край на досадната кашлица, ха ха - капка тинол и после с поялника и съм друг човек - ремонтирано-здрав, гаранция - 2 години. Обаче май ми прозвучава от сферата на фантастиката, малко зловеща, но в унисон с музиката на шведските метъли.

Ето и текстът на песента, нищо особено, но ако някой прояви желание - депресарски като всички типични за този стил.


November Dream
Amidst a forest of shadows
swept in thorns and songs of farewell
i felt an echo of a glorious time
gently whispering my name
as if knowing of my demise
as if guiding me away
from the torments of my loss
towards that which i seek
one final glimpse of her smile

and so i followed and arrived
at the shore of a silent lake
where i beheld a starlit silhouette
of somehow familiar features
it was her, my love and life
staring into the night
and awaiting my advent

i called out her name
and she unfolded her funeral face
with eyes of radiant sorrow
that pierced my blissful stare

a moment of joy turned to dust
as she spoke her final sigh
and left me shattered and alone
amidst a forest of shadows
swept in thorns and songs of farewell




                         


Пожелавам спокойна вечер и да сте здрави ;)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодаря, че коментирахте! :)