сряда, 30 ноември 2011 г.

Самотни страстите угасват...

Макар и да е слънчев денят днес, есенно-зимният сезон навява мрачни и потушени, премълчани, сподавени чувства, мисли и настроения. Затова и предлагам поетични опити-отражения, адекватни на моите емоционални състояния. Играта на слово, цветове и звуци в пресъздаването на моментни, мимолетни мисли води до получаването на хомогенна комбинация от въздействащи върху сетивата образи и трепетно-експресивни нагласи.



Иначе аз пак съм си същия майстор, който ремонтира повредени перални, печки, телевизори, но освен поялник и отвертки, пръстите ми познават силата на четката и перото, а душата ми се вълнува от хубавата музика.

                 

                    
                                    (Anna Razumovskaya)
                                          

Ще хвърля малко въглища в камината -

Студените си длани да загрея.

Но чувства-тънки клонки от двамината

Дали сърцето ще затоплят щом много остарея...


Сълза по чашата самотна плаче -

Тя иска сякаш плота да прегърне

И там не мокро петънце-хлапаче,

 А в цял притихнал океан да се превърне.

 

Така самотни страстите угасват -

Разтапят се и чезнат в бездни празни.

Потъват спомени и думи разни

Изгарят в огъня несподелени тайни.

 

И пак щастлив съм, че те има нейде там в безкрая!

Изгрява слънце, разлистват се цветенца нови;

Бърбори телевизор в празна стая...

Надежда има, зная, но също пречат и окови...





                                    

                                                            (Patricia Hopwood-Wade)



                

                                                                      (Gustav Klimt)











http://www.youtube.com/watch?v=-cNeKSgnVJA&feature=player_embedded

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодаря, че коментирахте! :)