вторник, 29 ноември 2011 г.

Дистанционното управление за телевизори - не просто техническа история, а изпитано средство за ремонт и дегустация на междусъседските отношения

История на телевизионното дистанционно устройство

Както и голяма част от съвременните технологични разработки, така и телевизионното дистанционно устройство най-напред било разработено за военни цели.


                                     

През юни 1956 дистанционното за телевизори влиза за пръв път в домовете на обикновените американци. Но още през 1893 дистанционно управление за телевизори е описано от Никола Тесла с патентен номер 613809. От своя страна, немците използвали дистанционни устройства през Първата световна война, за да управляват моторниците си. В края на 40-те години на 20 век започват първите масови приложения на дистанционното в цивилния живот – за управление на автоматични гаражни врати.


                                             

Зенит Рейдио Корпорейшън разработват най-първото телевизионно дистанционно управление през 1950, наричат го “Lazy Bone” (Лентяйче). С него можело да се включва и изключва телевизор, както и да се сменят каналите. Проблемът бил, че се свързвал с телевизора посредством обемист кабел, който не допаднал на клиентите поради неудобството да се препъват непрекъснато в него.


                                          

Първото безжично дистанционно е създадено от Юджийн Поули, инженер в Зенит, през 1955. То се задействало с помощта на четири фотоклетки, всяка разположена в единия от краищата на телевизионния екран. С фенерче се активирали четирите контролни функции, включвали и изключвали екрана и звука, а каналите се настройвали с  въртене в посока на и обратно на часовниковата стрелка. Дистанционното от този тип се наричало Flash-matic и проблемът с него бил, че когато било слънчево и прекалено светло, не работело както трябва – естествената дневна светлина сменяла напосоки каналите.


                            

Подобреното дистанционно Zenith Space Command  започнало да се произвежда за широката публика през 1956. Робърт Ейдлър го проектирал като използвал ултразвукови вълни в разработката му. Това телевизионно дистанционно било особено популярно през следващите 25 години. То било без батерии, но заради техническата специфика на действие оскъпявало телевизорите с до 30%.


                                    

В началото на 60-те години на миналия век, след изобретението на транзисторите, дистанционните поевтинели, размерът им станал по-компактен, което било характерно за електрониката като цяло. Дистанционните били модифицирани и вече работели с батерии. Над 9 милиона телевизионни дистанционни, работещи с ултразвукови вълни, били продадени.

В началото на 80-те години дистанционните управления вече работели на базата на инфрачервените лампички и те изместили ултразвуковите такива. Както се казва – дошло им е времето.


                          

Разказах тази история накратко, провокиран от лично преживяване  - мой възрастен съсед дойде с молба да му поправя дистанционното управление за телевизора. Просто защото не исках да откажа, отделих време да ремонтирам уредчето. За мен е безмислено - продават се нови, универсални или за съответен модел и марка, на цена повече от достъпна и подобно занимание е загуба на време, макар и да съдейства за заздравяване на междусъседските отношения, които  изискват  по-различни и далеч по-непосредствени средства за консумация в охладен или затоплен вид. За първите е нужен хладилник, за вторите - печка, но най-важно е доброто настроение.


С пожелание за слънчев ден и много настроение ;)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодаря, че коментирахте! :)