сряда, 30 ноември 2011 г.

Самотни страстите угасват...

Макар и да е слънчев денят днес, есенно-зимният сезон навява мрачни и потушени, премълчани, сподавени чувства, мисли и настроения. Затова и предлагам поетични опити-отражения, адекватни на моите емоционални състояния. Играта на слово, цветове и звуци в пресъздаването на моментни, мимолетни мисли води до получаването на хомогенна комбинация от въздействащи върху сетивата образи и трепетно-експресивни нагласи.



Иначе аз пак съм си същия майстор, който ремонтира повредени перални, печки, телевизори, но освен поялник и отвертки, пръстите ми познават силата на четката и перото, а душата ми се вълнува от хубавата музика.

                 

                    
                                    (Anna Razumovskaya)
                                          

Ще хвърля малко въглища в камината -

Студените си длани да загрея.

Но чувства-тънки клонки от двамината

Дали сърцето ще затоплят щом много остарея...


Сълза по чашата самотна плаче -

Тя иска сякаш плота да прегърне

И там не мокро петънце-хлапаче,

 А в цял притихнал океан да се превърне.

 

Така самотни страстите угасват -

Разтапят се и чезнат в бездни празни.

Потъват спомени и думи разни

Изгарят в огъня несподелени тайни.

 

И пак щастлив съм, че те има нейде там в безкрая!

Изгрява слънце, разлистват се цветенца нови;

Бърбори телевизор в празна стая...

Надежда има, зная, но също пречат и окови...





                                    

                                                            (Patricia Hopwood-Wade)



                

                                                                      (Gustav Klimt)











http://www.youtube.com/watch?v=-cNeKSgnVJA&feature=player_embedded

вторник, 29 ноември 2011 г.

Дистанционното управление за телевизори - не просто техническа история, а изпитано средство за ремонт и дегустация на междусъседските отношения

История на телевизионното дистанционно устройство

Както и голяма част от съвременните технологични разработки, така и телевизионното дистанционно устройство най-напред било разработено за военни цели.


                                     

През юни 1956 дистанционното за телевизори влиза за пръв път в домовете на обикновените американци. Но още през 1893 дистанционно управление за телевизори е описано от Никола Тесла с патентен номер 613809. От своя страна, немците използвали дистанционни устройства през Първата световна война, за да управляват моторниците си. В края на 40-те години на 20 век започват първите масови приложения на дистанционното в цивилния живот – за управление на автоматични гаражни врати.


                                             

Зенит Рейдио Корпорейшън разработват най-първото телевизионно дистанционно управление през 1950, наричат го “Lazy Bone” (Лентяйче). С него можело да се включва и изключва телевизор, както и да се сменят каналите. Проблемът бил, че се свързвал с телевизора посредством обемист кабел, който не допаднал на клиентите поради неудобството да се препъват непрекъснато в него.


                                          

Първото безжично дистанционно е създадено от Юджийн Поули, инженер в Зенит, през 1955. То се задействало с помощта на четири фотоклетки, всяка разположена в единия от краищата на телевизионния екран. С фенерче се активирали четирите контролни функции, включвали и изключвали екрана и звука, а каналите се настройвали с  въртене в посока на и обратно на часовниковата стрелка. Дистанционното от този тип се наричало Flash-matic и проблемът с него бил, че когато било слънчево и прекалено светло, не работело както трябва – естествената дневна светлина сменяла напосоки каналите.


                            

Подобреното дистанционно Zenith Space Command  започнало да се произвежда за широката публика през 1956. Робърт Ейдлър го проектирал като използвал ултразвукови вълни в разработката му. Това телевизионно дистанционно било особено популярно през следващите 25 години. То било без батерии, но заради техническата специфика на действие оскъпявало телевизорите с до 30%.


                                    

В началото на 60-те години на миналия век, след изобретението на транзисторите, дистанционните поевтинели, размерът им станал по-компактен, което било характерно за електрониката като цяло. Дистанционните били модифицирани и вече работели с батерии. Над 9 милиона телевизионни дистанционни, работещи с ултразвукови вълни, били продадени.

В началото на 80-те години дистанционните управления вече работели на базата на инфрачервените лампички и те изместили ултразвуковите такива. Както се казва – дошло им е времето.


                          

Разказах тази история накратко, провокиран от лично преживяване  - мой възрастен съсед дойде с молба да му поправя дистанционното управление за телевизора. Просто защото не исках да откажа, отделих време да ремонтирам уредчето. За мен е безмислено - продават се нови, универсални или за съответен модел и марка, на цена повече от достъпна и подобно занимание е загуба на време, макар и да съдейства за заздравяване на междусъседските отношения, които  изискват  по-различни и далеч по-непосредствени средства за консумация в охладен или затоплен вид. За първите е нужен хладилник, за вторите - печка, но най-важно е доброто настроение.


С пожелание за слънчев ден и много настроение ;)

понеделник, 28 ноември 2011 г.

Понеделник - при телевизорите, ходом марш!

Душата ми пресипнала,
Очите ми претръпнали
Лудост
Болка
Кръговрат
Ярко слънце
Хлад




                                             
 
                                                                           (Ricardo Ponce)



                                       
                                                      
                                                                    (Ricardo Ponce, Cuba)






http://www.youtube.com/watch?v=seL5kRWH_CE&feature=player_embedded

неделя, 27 ноември 2011 г.

http://www.youtube.com/watch?v=SHpjDfodTBQ&feature=player_embedded

Повредата не е във вашия телевизор

В сърцето на мрака
две светли точици -
нечия изгубена душа
и неподирена любов

Неделна утрин
Готика
Дзен



                                                      

петък, 25 ноември 2011 г.

За допирните точки на метъла и чая или как майсторът ремонтира болно гърло ;)

 




Тази студена ноемврийска вечер, подсмърчащ, кашлящ, чувстващ се като всичко останало, само не като човек в прилична кондиция, а какво остава за майстор, тази песен на шведската doom/death metal банда отразява отлично какво точно е светоусещането и настроението ми - малко мрачно и подтиснато - следствие на физическата отпадналост.

В сезона на настинки, грипни и респираторни заболявания повечето минават през сходни състояния на тялото и ума. Тогава се запитвам как може човечеството да лети в космоса, да борави със сложна техника и материя, да контролира толкова много природни процеси, а да не е открило лек за тези уж елементарни заболявания. Или е открило, но има други конспиративни причини - например да продават не много помагащи скъпи лекарства или дявол знае още какво ли не.

Как ремонтирам гърленцето ли - по бабешки - чайче от мащерка, мента, лайка, топла супичка, изцедени пресни лимончета, мед (ако има истински, този от супера на мен не ми помага, признавам си). Една седмица, знаем, отива. Но кой си седи в къщи зради запушен нос и кашлица, освен децата, и то във времена на криза! Ако беше телевизор - да му сменя повредената част с нова, но как да си сменя запушения нос с нов, а? Почти се размечтавам при мисълта за хрумналата ми идея - ново носле и край на посмърчането, кихането - ехаааа, кеф! Комплект нови бели дробове и край на досадната кашлица, ха ха - капка тинол и после с поялника и съм друг човек - ремонтирано-здрав, гаранция - 2 години. Обаче май ми прозвучава от сферата на фантастиката, малко зловеща, но в унисон с музиката на шведските метъли.

Ето и текстът на песента, нищо особено, но ако някой прояви желание - депресарски като всички типични за този стил.


November Dream
Amidst a forest of shadows
swept in thorns and songs of farewell
i felt an echo of a glorious time
gently whispering my name
as if knowing of my demise
as if guiding me away
from the torments of my loss
towards that which i seek
one final glimpse of her smile

and so i followed and arrived
at the shore of a silent lake
where i beheld a starlit silhouette
of somehow familiar features
it was her, my love and life
staring into the night
and awaiting my advent

i called out her name
and she unfolded her funeral face
with eyes of radiant sorrow
that pierced my blissful stare

a moment of joy turned to dust
as she spoke her final sigh
and left me shattered and alone
amidst a forest of shadows
swept in thorns and songs of farewell




                         


Пожелавам спокойна вечер и да сте здрави ;)

Втори шанс има - изпробвайте нови техники за поправка на минали грешки

Светът не е перфектен, нито ние хората. Всички имаме нужда от втори шанс. След неуспех, трябва да можем отново да се изправим и пробваме нова техника, която може да проработи. Рядко успяваме от пръв път. Това не трябва да ни спира, особено ако погледнем на това не като пречка, а възможност за победа. Важна е положителната нагласа щом желаем да постигнем целта си. Ето какво можем да направим, за да помогнем сами на себе си:

* Забравете миналото – каквото било – било. Не се оставяйте да бъдете опустошен от негативни емоции; погледнете на трудностите като начин да калите характера си. Такива моменти отминават като всичко останало в живота. А и ставаме по-мъдри.

* Извадете си поуките – това е част от преживяването, наречено живот. Всичко, което ни се случва – добро или зло – ни учи на нещо, важно е да разберем посланието.

* Не се настройвайте негативно. В началото на всяко успешно начинание стои положителното мислене. Трябва да вярвате, че ще успеете и така улеснявате позитивния финал.

* Поемете отговорността си за ситуацията, в която сте в момента. Само вие можете директно да контролирате живота си, не другите. Няма да е винаги лесно, но не се отказвайте, не спирайте пред препятствията.

* Концентрирайте се върху нещата, които можете да промените и поправите. Има неща, които не зависят от вас. Но не пилейте време, талант и емоции за нещо, което е извън възможностите ви. Инвестирайте енергията в нещо, което е подвластно на вас самите.

* Решете какво всъщност искате – в противен случай рискувате да се въртите като хамстер в колело – поредица от безмислени действия. Не правете нещо, защото другите смятат, че е добро за вас, определете вие своите желания, според това какво сте способен да сторите.

* Премахнете излишното от живота си, но първо определете кое е същественото – кое има най-голямо значение за вас. В този смисъл, отворете нова страница и започнете на чисто. Този процес е приложим във всички области на живота – връзки, работа, навици и т.н. Не е възможно да свършите нищо, ако пилеете енергията си в хиляди посоки.

* Нека целите ви бъдат точни, ясни и конкретни. Знайте какво или точно колко е необходимо да постигнете.

* Концентрирайте се върху нещата, които искате да направите, а не върху тези, които да не правите – особено помага, ако искате да прекратите някой вреден за здравето навик. Иначе сами предизвикваме случването на нещата на подсъзнателно ниво. 

 

 *  Създайте си навици – и за делничните, и за почивните дни. Така ще се подготвите за необходимите за извършване дейности, а и ще отстраните ненужните дистрактори по никое време. С малки стъпки ще напредвате внимателно, а за това са вторите и всички пропуснати възможности. 


* Самоконтролът е много важно качество, работете върху него. Не чакйте нещата сами да се случат, вие сте тези, които трябва да ги промените. Никакво размотаване, направете план и със системни усилия се опитвайте да се придържате към него. Поставяйте малки, изпълними цели, които ще нарастват с времето. Животът не е никак лесен, особено с план, който да следвате – постигането на мечтите изисква много труд, дори и да не се получи както трябва в началото, но за това са вторите шансове.


* Стига сте се опитвали да впечатлявате другите хора – просто е загуба на време. Правете каквото трябва, ако не действа – опитайте да поправите стореното с различна техника. В крайна сметка, все ще постигнете целта си щом сте упорити и решени на успех.

сряда, 23 ноември 2011 г.

Малко обедно забавление с уреди и техника за настроение ;)

Нова доза технологично настроение, събрано от целия свят - отделете пет минути време за няколко усмивки и подобряване на жизнения тонус в днешния мрачен ден ;)

Ако наистина искате шантава и функционална джаджа, може да пробвате технологичната мишка, направена от дърво във формата на планетата Юпитер. Произведена е в Япония и макар да изглежда трудна  за управление, се оказва, че  всъщност никак не е.

           

Тази оригинална лампа създава илюзията, че незасъхналата боя се процежда от нeя и капе. Ръчна изработка е от единствен стоманен лист. Отново японска.

              

Ако искате да измерите паранормалните явления и енергия у дома – едната възможност  е да използвате това уредче. То може да отчита електромагнитните излъчвания, но проблем ще е ако в помещението има електроуреди, тъй като ще покаже наличие на призраци и и някаква паранормална  дейност като цяло. Работи с батерия от 9V и цената му е към $ 11. Важното е да обичате подобна техника и  пресъздаването на сцени от Досиетата  Х  в домашни условия.

                       

На едно от поредните изложения по битова електроника в Лас Вегас показват и тази шапка с много дълга козирка, на която има телевизор. Ето и как работи – вътре има увеличително стъкло, така че щом пъхнете вашето мобилно устройство в най-предната част на козирката се получава усещането, че телевизионната картина е точно пред очите ви.


           



                   



Кога обаче ще гледате телевизия с тази шапка и къде остава тайна. Носещите я изглеждат меко казано малко странни. Но технологично интересни и загадъчни. Какво ли толкова гледат, а?


             



Ако ви е омръзнал студен обяд, отново има решение с леко изчанчен привкус - с  USB към компютъра свързвате тази чантичка-печка/фурна и ... добър апетит! Компактна, с приличен дизайн, тази технологична приумица би трябвало да се превърне в любимо приспособление за работещите в офиси в големите градове. Пестите време, а си похапвате домашна храна.



              


Ето и самият уред, поредно чудо на техниката. Или то май чудеса вече не останаха?

                   

След хранене - почистване на работното място с мини прахосмукачка. Чистотата е мерило за вашата култура и ...страст към новите технологични уреди и заигравки.

                           


Хубава сряда и усмихнат ден ;)

неделя, 20 ноември 2011 г.

Неделно ми е...


Неделната вечер у дома е едно такова уютно преживяване, сравнимо с миризмата на домашните бабини курабийки, току-що извадени от нагорещената печка. Навън е студена ноемврийска вечер, у дома е приятно топло, чува се шум от работещия телевизор, пред който кротичко дреме котката и примърква нещо си на език, който само тя разбира и монотонното въртене на пералната машина. Няма как – трябва да я свършим и тази досадна работа, нали трябва да започнем новата седмица начисто. Някакви суеверни поводи и дребни трикчета-техники, с които се опитваме да предизвикаме благосклонността и добронамереността на капризната мадам Съдба – хвърляме отпадъците, пускаме прането в пералнята, почистваме с прахосмукачка – да изхвърлим лошото и негативното да остане в миналата седмица. Доколко е ефикасно – леко скептичен съм, но по-добре да не рискувам с предстоящия късмет.  

Та в неделя вечер е много приятно да си у дома с близките си – на печката къкри домашна супичка, която ще стопли трапезата след малко. Изморени сме – от ангажименти, обикаляне за ремонти, резервни части, всеки знае задълженията си. Налага се да поправям и по нещо през уикенда – тогава хората са си по домовете, не рискуват работата си във времена на криза, няма как да откажа посещение.  

Но е чудесно семейно преживяване – събрани у дома, без повод, просто защото е неделя и можем да се насладим на присъствие и взаимност, да обърнем внимание един на друг, да свършим някоя домакинска дреболия, да позяпаме филм по телевизията, ако намерим нещо, което не се пени и бълбука прекалено, не е твърде сиропирано или розово.
Неделно ми е – мързеливо, отпуснато, удобно като стар плетен от мама пуловер, който не обличам навън, но ми е топличък, леко размъкнат, хванал малки мъхчета – спомени от други, делнични дни, чувствам се щастлив с малкото, което имам, с хората, с които съм, с нещата, които съм свършил, ремонтирал, сътворил през седмицата. 

Неделно ми е...

А утре - всичко отначало...



               
                               (Сандра Ортега)


С пожелание за нова седмица – нов късмет! ;)









събота, 19 ноември 2011 г.

Техники за ремонт на междуличностните отношения и постигане на хармония

В отношенията с хората участва фактор от важно значение – това е вашият начин на мислене в определени ситуации. Ако желаете да подобрите връзката си с другите, то следните стъпки и техники биха могли да бъдат от полза за поправка на влошени междуличностни връзки и изграждането на по-позитивна гледна точка към околния свят и неговите обитатели.

                        

* Спрете да трупате обида и чувство на възмущение в себе си – това е сигурен начин да прецакате отношенията си с някого.

* Спрете да мрънкате и да се оплаквате – използвайте времето и енергията си да промените ситуцията в желаната насока.

* Спрете да не казвате каквото мислите – няма как другите да отгатнат мислите и настроенията ви. Общувайте редовно с близките и резултатите няма да закъснеят.

* Не сте центъра на вселената – слънцето не се върти около вас, а около света. Приемете този факт, колкото и да не ви се иска/вярва.

* Спрете да лъжете – рано или късно истината винаги излиза наяве и ще попаднете в конфузна ситуация.

* Спрете да обвинявате другите за собствените си неуспехи – така няма да стигнете до никъде. Ако търсите вината у другите за своите проблеми, то отричате собствената си отговорност – отказвате да контролирате случващото се и дразните хората покрай себе си.

* Спрете съмненията – щом мислите, че няма да постигнете нещо, значи най-вероятно сте прави. Но нека колебанията ви не пречат на плановете и мечтите на другите. 



         
                                        (Сандипа)

* Престанете да прекъсвате – да поправите някоя очевидна грешка е едно, но непрекъснато да пробутвате мнението си – нещо съвсем различно. А и трудно се спори с телевизор.

* Не бъдете егоист – в една връзка получавате това, което давате. 

* Не съдете другите – всеки знае през какво преминава в определен момент от живота си. Вие не винаги знаете всичко за другите, нито те – за вас.

* Не се занимавайте с клюки – наранява хората и вреди на репутацията ви.

* Спрете да давате неизпълними обещания – не обещавайте повече отколкото може да направите, но при възможност помагайте  повече.

*  Спрете отбранителната тактика на поведение – само защото някой има различно от вашето мнение, не означава, че някой греши. Бъдете отворен за новото. Така може да постигнете много хубави резултати.

* Не сравнявайте хората – няма двама души еднакви. Всеки има своите преимущества и силни страни. В противен случай се борим против собствената си природа и се състезаваме сами със себе си в обречена битка.

* Не очаквайте хората да са перфектни. „Перфектен” е враг на „ добър”. Хората са такива, каквито са – със своите слабости и силни страни. Приемете ги такива. Нещо само добро е почти невъзможно да се открие.



                         

* Спрете да се опитвате да бъдете всичко за всеки – невъзможно е. Но да накарате някой да се усмихне – може да означава много за него. Така допринасяте за промяна към по-добър свят. Просто стеснете кръга и фокусирайте усилията и вниманието си върху по-ограничен брой участници.

* Спрете да пречите на другите, ако не можете да си поемете вашата отговорност. Дори да можете да изклинчите от ситуция, не означава непременно да го правите. Всъщност, правете това, което ви съветва сърцето. То рядко греши.

* Не правете от мухата слон – всички грешат, гадостите просто се случват понякога. Не си докарвайте  излишен стрес и го спестете и на близките си. Задайте си въпроса: „ След година ще има ли някакво значение?” . При  отрицателен отговор, забравете грижите.



                               

* Не драматизирайте – бягайте от чуждите драми и избягвайте да създавате свои. Излишни нерви.

* Спрете да давате съвети и се вслушайте в това, което ви казват. Колкото по-малко давате съвети, толкова по-добре. Хората имат нужда някой да ги изслуша, да ги насърчи, а не да философства, размахвайки пръст. 

И най-главното, отношенията ви със самия себе си са най-важни. Така че – работете върху себе си и развивайте тази връзка в успешна насока. Както вече съм споменавал, най-труден е ремонтът на човешката душа.



             
                    
                                             (К. Моне)             
              
С пожелание да откриете хармонията в себе си ;)







петък, 18 ноември 2011 г.

Виждам, или тъй изглежда - сън в съня е без надежда...

Сънищата са сред най-тайнствените и загадъчни преживявания в човешкия живот. През вековете отношението към тях се е променяло според спецификата на културата – по време на Римската империя, например, тълкували сънищата на големците в местния сенат – смятали ги за божествени съобщения. Тълкувателите на сънища придружавали военачалниците преди важни битки. Знае се, че и много художници, учени, поети са получавали вдъхновение насън.


                     

                                         (Lisa Yount)


Ето някои интересни факти за съня :
* Забравяме до 90% от съня в първите 5 минути от събуждането.
* Незрящите хора също сънуват – загубилите зрението си в последствие могат да сънуват образи, докато незрящите по рождение могат да сънуват ярко, но с помощта на другите сетива и възприятия – обоняние, звуци, допир, емоции.
* Всички здрави хора сънуват, но някои просто не помнят какво. Има обаче редки случаи на пациенти с психически заболявания, които не сънуват.
* Насън виждаме само познати лица. Дори някои да са видени отдавна, в тълпата сред хиляди други, паметта ги е съхранила в някое тайно кътче.
* Сънищата са изпълнени със символика – не сънуваме директо, а подсъзнанието налага своята цензура. Така че най-вероятно каквото сме видели насън, не е същото наяве. Чичо Фройд доста се е изказал по темата. А има и интересни справочници, съновници, май са добри за забавление за десетина минути.
* Не всички люде сънуват цветни сънища. До 50-те години на миналия век повечето са сънували в черно-бял вариант. След 1960 нещата се променят, смята се, че влияние оказват цветните телевизори, които масово нахлуват по домовете.
* Емоциите – тревожността е най-честата от тях. За съжаление, преобладават отрицателните, а не положителни чувства и това се отразява на сънищата.
* От четири до седем различни сънища са възможни на вечер.
* Животните също сънуват – мърдат с лапички, издават звуци докато преследват някоя плячка насън.
* Звуци от реалността се вплитат в съня – може да сънувате, че участвате във война, ако някой гледа екшън в съседната стая по телевизията.
* Сънищата при мъжете и жените са различни – мъжете пресъздават по-агресивни ситуации насън, включващи повече представители от собствения си пол. (хмм хммм хмммм!)
* Пророчески сънища – тези, които вярват в тях са между 63-98%.
* Смята се, но все още няма категорични научни доказателства, че ако хъркате – то не сънувате.
* Дори може да се получи оргазъм насън – по-силен отколкото в действителност. (хмм?)


                         
                                                
                                             (Jasmin Aldin)



* Нощем чрез сънищата научаваме митове, забравени през деня. Юнг
* Сънувам картините си и след това рисувам сънищата си. Ван Гог

    
                                                  (Van Gogh)
                                               

Сън в съня
Е. А. По

По челото те целувам
и понеже се сбогувам,
да призная не е лудост -
сънища са мойте дни
и в това ти не сгреши.
Щом надеждата си тръгне
нощем и когато съмне,
в мисъл или във представа,
нищо друго не остава.
Виждам или тъй изглежда -
сън в съня е без надежда.
И стоя на този бряг,
сред кипеж на морски ад,
а в ръката ми проблясват
мънички зрънца от пясък.
Как пълзят, о, как изтичат,
как към дъното те тичат,
додето плача и въздишам,
че пръстите са много слаби
и не могат да опазят
зърно единствено дори
от жестоките вълни.
Виждам, или тъй изглежда -
сън в съня е без надежда.
 (Превод – Т. Маринова)


                

                                            (Odilon Redon)








Петъчно настроение - телевизори, бири и музиката да свири!

Харесвам петъчните дни още от годините, когато бях младо-зелено инженерче. Усещането за предстоящите два свободни от работни задължения дни се равняваше на топящо се в устата блокче черен шоколад - сладко, леко горчиво, бавно и след това остава приятен спомен за нещо, което хем е било, хем е изчезнало завинаги в безкрайната въртележка на дните.

Всичко отдавна вече не е така, защото събота и неделя не се изживяват по сходен начин, винаги има някоя поръчка за ремонт на техника някъде или поправка на някое електроуредче у дома. Животът е различен от спомена за младежките (лудешките) години и забавленията по онова време. Светът и хората покрай мен са се променили, съвсем логично и нормално е да се променя аз и моите възгледи и очаквания за нещата от заобикалящата ме действителност.

Въпреки всичко, нагласата, че днес е петък и лекото, радостно гъделче в душата остава. Особено в слънчев ноемврийски ден като днешния. Търся в устата парченцето шоколад, няма го, но сякаш бе там само до преди миг, миниатюрно, почти невидимо, недоловимо, ефимерно като живота, нетрайно като любовта и все пак - осезаемо и вечно като спомен, като присъствие на любим човек.
  Ето няколко снимки, които подбрах за специалното петъчно настроение.


Екопревози и товари - едно телевизорче да метнем за поправка до съседния квартал, при моя майстор колко му е.

                                              


Мога и повече телевизори да нося, друга техника също, само курсове  осигурете, почерпката - после.

                                   


Тарифата двойна - екотакси плюс яка музика на уредбата втора употреба със соларно захранване. Ако няма да се качваш - чупката, че ще викна родата!


         

Технологична клавиатура за компютри с най-важните бутони, разработка на Майкрософт. То за какво ли са ви и другите бутончета - щом не се използва нещо да се маха, за да не пречи само! 

                     

Черешката на тортата през призмата на петъка - ще стигне или няма да стигне за уикенда?! Това се казва зареждане - бира на корем, но мезето дали още лае някъде из кварталните улици?

                                       



С пожелание за много слънчев ноемврийски уикенд и безброй усмивки ;)

четвъртък, 17 ноември 2011 г.

Неволите на Майстора - част поредна, но и не последна!

Неволите на майстора - част...поредна и със сигурност не последна!
Винаги позитивно настроен, занимаващ се с ремонти на битовата техника на другите (само едно от нещата, с които съм се захванал антикризисно), този път реших да се оплача и аз. Не от нещо друго, но от намирането на необходимите за поправките резервни части  или по-скоро разпространението им из търговските обекти за тази цел.
Чували сме, че в наши дни вече всичко може да се  намери на родния пазар. Да , ама НЕ! Това е само градска легенда, нека вкарам и аз някой по-фешън израз в употреба. Оказва се, че като тръгна да търся някоя резервна част си е само по себе си цяла екскурзия из София – от Лъвов до Орлов мост, от Красно село до Слатина на цената на билетче за градския транспорт. Пътешествията из мръсната, прашна столица в търсене на необходимата резервна част за текущия ремонт на някое позабравило годинките телевизорче или мазна печка (някои хора дори не си правят труда да почистят я седмичните, я месечните отпечатъци от собствените си кулинарни опити) ми напомнят за праисторическите времена (не че съм набор на динозаврите, но май попрехвърлих и считаната за средна възраст) и как предшествениците ни са обикаляли и дебнали в търсене на плячка, с едната користна цел да заситят тумбаците и да впечатлят с майсторлък самките от съседната пещера. Та обикалям аз като допотопен екземпляр, а пък всички клиенти бързат и звънят - Майсторе, ще е готово ли утре?
Ех, хора - как да е готов ремонта като няма нормални магазини за резервни части, да не говорим за това че са пълни главно с ментета, които не са и много евтини - правени в някой гараж я в Китай, я в южната ни съседка.
Купувам на кило и поразия, слагам  в уреда или машинката и ...ИЗНЕНАДА , изгаря на момента или пък изобщо не проработва! Ще спестя думите тук, малко автоцензура. Или все пак да ги кажа – може да стана следващия почетен доктор към някой университет, май добре ще се отрази на реномето ми, а?
В същото време, и   клиентът не е виновен, той си плаща за една част, не за две или три! Ама и аз не съм! В крайна сметка,  Майстора е с двата крака вътре - на загуба отива ремонта на  домашната техника! Да не говорим, че някъде не си актуализират информацията по сайтовете – пише, че имат 34 бройки, бия път до там – има, ама да не казвам какво по-точно. Ако звънна пък, за да спестя време от ненужната разходка – или никой не вдига телефона, или са много заети точно сега. Фирмена политика, не е мой проблем.

Та така се получава и с ремонтите ( както и много др. неща, които е безмислено да изреждам или споменавам даже) в родната ни държавица. Като няма стандарти, ОТК и други такива следящи институции, дето ги имаше едно време – ще пием по една студена вода, ама лошо, че и на нея вдигнаха цената, или вече е менте и тя!

сряда, 16 ноември 2011 г.

Другото ми име е успех!

За силата на положителното мислене и нагласа на ума е казано много. За разликата между оптимистите и песимистите – също. Успехите и провалите са съпътстваща част от плановете и начинанията ни. В средата на работната седмица предлгам кратка сбирка от цитати за стимулиране на вътрешната мотивация и стремеж към успешна реализация на намеренията и целите ни.



   


* Не се опитвай да бъдеш по-добър от съвремениците или предшествениците си. Бъди по-добър от това, което сам можеш. У. Фокнър

* Започни да правиш това, което искаш. Нямаме пред себе си вечността. Всичко, с което разполагаме е единствено този момент, искрящ като звезда и изчезващ като снежинка върху длан. Мери Б. Рей

* Когато се освободя от оковите на сегашното ми аз, ще се превърна в такъв, какъвто бих могъл да стана. Лао Дзъ

* Не се отказвай да правиш това, което истински желаеш. Там, където присъстват любовта и вдъхновението, не е възможно да сгрешиш. Ела Фицджералд



   

* Щом имаш куража да започнеш нещо, ще успееш и да го завършиш. Д. Вискът

* Вярвайте, че животът си струва да се живее и вашата вяра ще създаде тази действителност. У. Джеймз

* Не винаги мога да контролирам какво се случва навън, за разлика от случващото се вътре в мен. Уейн Дайър

* Богатството, посредствеността и бедността започват в главата. Р. Сасън

* Днес е най-прекрасният ден на света. А утрешният ще бъде  дори по-хубав. Р. Кембъл


         


* Всичко, в което сме се превърнали е резултат на мислите ни. Буда

* Вместо да мислите непрекъснато за това, което нямате, мислете за онова, което притежавате, а другите – не. Енън

* Успехът е състояние на ума. Ако искате да се справите, започнете да мислите за себе си като за преуспял човек. Джойс Брадърз

* Разликата между мога и не мога са две букви. Тези две букви определят насоката на живота ви. Р. Сасън



    

                                      (Моника Рафаел)


С пожелание за позитивна сряда ;)





Ремонт на черна и бяла техника, извънгаранционен сервиз, монтаж и поддръжка, консултант ВЕИ, инвеститорски контрол външни и сградни инсталации, графично оформление на рекламни и технически материали, преводи от/на английски/руски езици, editing/proofreading, създаване, оформяне и корекция на съдържание за уеб, текстове, официални писма, поздравления, слогани

вторник, 15 ноември 2011 г.

Хора, предмети, спомени - дългият път към себе си

Чакам те да се завърнеш и те търся в лицата и силуетите на хората, с които се  разминавам по улиците. Никакво, макар и жалко твое подобие не откривам. Превръщам се в кавър версия на самия себе си и отправям молитви към поредно безмилостно божество. Молитвите ми остават нечути. В мен се преплитат спомени и надежди, а разкъсвана от противоречия душата ми умира и възкръсва сякаш в непрекъсната цикличност. Пред очите ми все още са косите ти, вплели вятъра в себе си, долавям все още парфюма, които ухаеше странно-опияняващо, ориенталски-изкусително и съблазнително.


                                                      
                                                                        (T. Гъркин)
                                                               
Къде изчезна, дали се стопи някъде в небитието, дали преля в живота на друг – не мога да разбера, единствено болката от невъзможността на чувствата и общата ни взаимност  са пределно ясни и осезаеми. Другото дори е по-бледо от сън, по-размито от чужд разговор, по-отминало от детски години. Някъде там в миналото като призрак остана да присъства очакването да се завърнеш, там тегне като черна прокоба една   недовършена, недоизживяна напълно  любов. Обичаше да слушаш тази стара песен и често припяваше с тях - You really got me now и толкова, просто песен, нищо повече. Харесах песента покрай теб, реших, че се отнася за мен, за нас. После изчезна. Завинаги. Мразя тази безкрайна пропаст между никога и завинаги, мразя дори и двете думи.


                           
                                                                       (И. Хърст)

Отиде си, изчезна, стопи се – всичко това да изрази мъката, че те няма, че не си при мен. Иначе знам къде си – не на друга планета, не в друга космическа галактика, просто някъде другаде, но то е същото – щом не си с мен, при мен за мен все едно те няма, не съществуваш. Защо след като някой си тръгне след него остават толкова други неща, които напомнят за него, засилват липсата му и страданието ти? Това пречиства ли ни или ни напомня собствената ни уязвимост, крехкост на чувствата и нетрайност на илюзиите, че нещо може да продължи повече от самия живот или от мъртвата материя – предмети и вещи, които пренасят спомените? Имат ли предметите памет или ние имаме памет за тях?


                                   
                                                              (C. Miedema)

Така се носим през времето, през срещите, стараейки се да съживим това, което ни липсва чрез друго, което имаме в наличност. А доколко ни прави щастливи замяната и може ли и най-добрия майстор да ремонтира човешката душа?


                      


Търсейки теб, достигнах до себе си...


                                 


С пожелание да останете винаги верни на себе си! ;)

 





Ремонт на черна и бяла техника, извънгаранционен сервиз, монтаж и поддръжка, консултант ВЕИ, инвеститорски контрол външни и сградни инсталации, графично оформление на рекламни и технически материали, преводи от/на английски/руски езици, editing/proofreading, създаване, оформяне и корекция на съдържание за уеб, текстове, официални писма, поздравления, слогани.