Хладен октомврийски ден. По обяд слънцето пробива мрачното небе, пробляскват лица, сгради и пооголели дървета. Дори за миг, подлъган от светлината, мислиш, че лятото се е завърнало. Не, още не е тъжна есен, но по спусналия се студ, разбираш, че нещо безвъзвратно си е заминало. Не само младостта и безгрижните години. Сякаш си оставил част от себе си нейде там във времето пред олтара на някое алчно, всеядно и ненаситно божество, с надеждата да го омилостивиш и измолиш още малко младост, още няколко дни, изпълнени с топлина и слънчеви лъчи. Знаеш, че то създава живот. То вдъхва едно особено чувство, поражда желания и обич. Слънцето прониква до най-скритите клетки на материята, вливайки в нея част от своята жизненост, енергия и сила.
За миг всичко посивява отново с отенъка на късен ноемврийски ден. Намръщваш се, липсата на златните проблясъци те натъжава. После се усмихваш, макар и вътре в себе си – светът покрай теб отново просиява изкусително златист, примамливо ярък и свеж, илюзорно и нереално красив – октомврийското слънце отново озарява хора, природа, земя. Въздишка на облекчение, радост от неясна все още бъдеща идея, план за предстоящата вечер – петък е, хубав, слънчев, октомврийски петък, пълен с виталност и очакване за любов.
лист отронва се
и на дървото се завръща
пеперудени крилца
Върху оголяло клонче
Гарванът се спира
Здрач на есен
Всички сме листенца
Върху клонки
Есен е
Стоим сами
Минава слънчев лъч през нас
Майсторът пожелава слънчев петък и чудесна вечер! ;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Благодаря, че коментирахте! :)