понеделник, 3 октомври 2011 г.

Сергей Есенин - да си спомним за "скитника дух"

На днешната дата е роден големият руски поет Сергей Есенин (1895-1925). Нека си припомним за него с неумиращото слово, родено от най-трепетните и съкровени душевни терзания и емоции – поезията.

Нищо няма да върнеш назад
Няма кой да ми върне прохладната
нощ и образа с мили очи,
нито славей ще пее отрадната
песен, дето в клонака звучи!

Тази нощ е отдавна отнесена,
ако можеш, иди я задръж.
само чувам в градината есенна
как се лее безкрайния дъжд.

Спи, погребана, моята мила,
взела в свойто сърце любовта.
И вихрушка не би възкресила
ни сърцето й, нито кръвта.

Стихна звънката песен на славея,
отлетял от гори и моря,
а градината вече забрави я
и без песен на славей замря.

Всяка радост за мен е отминала,
аз не съм нито влюбен, ни млад.
и душата ми тръпне изстинала.
нищо няма да върнеш назад.
 1911–1912 


                               
                
                                                      (Левитан)


                                ***

Не тъгувам, не зова, не плача.
Както ябълката губи цвят,
в златните предели ще прекрача.
Зная няма да съм вече млад

Ти сърце кръвта ми вече бавиш,
студ докосва те едва. До края
във страната брезова не мамиш
по тревите бос да се пошляя.

Скитник дух, ти вяло, вяло
палиш в устните любовен глас,
свежест моя вече отлетяла,
буен поглед, пълноводна страст.

Не пилея своите желания,
мой живот, или си само сън?
Сякаш в пролетни ухания
аз на розов кон препускал съм…

Всички, всички на света сме тленни,
стапя се меда в листа на клен…
Нека вечно е благословено:
след цвета си тихо да умрем.
 1921
 


                                  

                                                           (Левитан)


Силен е животът - очарова


Силен е животът — очарова
или пък ни мами с вещина,
все едно: ръката му сурова
пише съдбоносни писмена.

Но притворя ли очи, веднага
мислено си казвам: „Не тъжи,
той ни мами, ала често влага
и утеха в своите лъжи.

Обърни лице и по луната
разгадавай своя земен дял,
успокой си, смъртнико, душата,
всички чужди истини презрял.“

Искам в люляковите пожари
трезво да премисля своя път.
Ще ни лъжат ветренни другари
и жените ще ни изменят.

Нека ме ласкаят с нежно слово,
нека ме одумват с лют език —
свикнал съм на всичко и отново
няма да се жаля нито миг.

Моята душа трепери вече
на звездите в блясъка студен.
Който ми е свиден — се отрече,
и забрави — който беше с мен.

Все едно, посрещан с неохота,
мен ме радва ясната зора
и съм благодарен на живота,
че земя такава ми избра.
 1925
 

                  (Левитан)


Майсторът Ви пожелава да виждате красивото и доброто в света покрай себе си, да се радвате на "ясната зора" и да запазите любовта в сърцето си! ;)
http://lxpress.alle.bg/ Ремонт на черна и бяла техника, извънгаранционен сервиз, монтаж и поддръжка, консултант ВЕИ, инвеститорски контрол външни и сградни инсталации, графично оформление на рекламни и технически материали, преводи от/на английски/руски езици, editing/proofreading, създаване, оформяне и корекция на съдържание за уеб, текстове, официални писма, поздравления, слогани.





1 коментар:

  1. Разкошна статия, много се радвам че попаднах ан нея сега.Тези строфи...." Спи, погребана, моята мила,взела в свойто сърце любовта. И вихрушка не би възкресила ни сърцето й, нито кръвта. Стихна звънката песен на славея,отлетял от гори и моря,а градината вече забрави я и без песен на славей замря. ....." толкова са силни тези думи и толкова много неща казват.Без славей всичко замира, без любов не е живот, на човек му трябва нещо за да има за какво да живее.....

    ОтговорИзтриване

Благодаря, че коментирахте! :)